Стоичков: Селта има потенциал, който трябва да бъде спасен

Дойде, видя и победи. Българинът възроди Селта и анализира вчера от новия си офис възможностите пред Селта в шампионата.

-Как върви в първите дни с новия отбор?

-Доволен съм. Не чувствам напрежение, а силна концентрация. За мен е важно да бъда спокоен, за да мога да го предам и на момчетата в оставащите срещи. И естествено подхождам с огромна отговорност. Нещата не опират само до футболистите. За да се прави нещо голямо, всичко в клуба трябва да е идеално, отгоре до долу.

-Тук Ви приемат като идол.

-Живях в Испания и докато водех националния тим на България. Тук съм вече 16 или 17 години и не ме изненадва поведението на привържениците, независимо че това е Виго, град с футболни традиции. Сега не трябва обаче да гледаме многобройните участия на Селта в Шампионската лига и турнира за Купата на УЕФА. Депресиращо е за всички, че отборът е в долната половина на таблицата. За радост има още срещи в първенството и трябва да подобрим класирането си.

-Не чувствате ли прекомерна отговорност?

-Започнах много млад треньорската си кариера. На 37 години бях треньор в Щатите, а на 39 вече бях селекционер на България. Навсякъде поемах огромна отговорност. Естествено по-различно е да работиш всеки ден с един отбор. Това обаче е нещо, което ме мотивира. Селта има потенциал, който трябва да бъде спасен.

-За да започне възхода, най-важна е първата победа, не е ли така?

Най-важното е футболистите да забравят миналото. Вече им казах, че всяка среща е сама за себе си. Не трябва да мислим преди мача, че сме спечелили или загубили. По време на двубоя трябва да сме концентрирани, обединени и да си помагаме на терена. И естествено да подхождаме отговорно към съперника. Не искам нищо повече. Не мога да развия много качества в един изграден футболист, който е играл мачове от Примера, Шампионската лига, националния отбор и пр. Те вече са големи играчи. Тук съм, за да изчистя негативните неща. Всеки наш състезател знае да играе футбол, да бележи голове и да се защитава. За всеки отбор е важно отделният играч да допринася за колектива, нищо друго.

-Значи, виждате достатъчно качества в отбора?
Потенциалът е предостатъчен. Не мога да го отрека. Преди няколко седмици тимът игра в турнира за УЕФА.

-Затова смятате, че проблемът е психологически?

-Може би. Не мога да вляза в главата на всеки футболист. Говорейки на четири очи с всеки, обаче оставам именно с такова впечатление. Много важно за мен е приятелството със състезателите. Най-ценното е общуването очи в очи. Поглеждайки човек в очите, разбирам какво мисли. Именно затова благодаря за подкрепата. Радвам се, че много от футболистите дойдоха и ми обясниха нещата насаме. Не обичам да обръщам гръб на хората. Не смятам и да се крия.

-Казват, че мотивацията е всичко.

-Мотивацията си е мотивация, а тези дни се изписаха много страници по вестниците за нея. Аз обаче искам да обърна внимание на нещо над нея. Футболистите са тези, които променят ситуациите на терена. Аз съм само част от цялата група и когато печели, и когато губи. Мотивация за мач като изминалия няма как да липсва. В такива срещи не е нужен треньор. Със своето присъствие аз само се опитах да внеса спокойствие.

-От това, което видяхме, разбираме, че обичате офанзивния футбол. Ще продължите ли нападателния стил и в следващите мачове?

-Във футбола играчите създават атаките. Затова реално във всички срещи може да атакуваме по същия начин. Можеш да промениш някой детайл от отбора, но това не решава нищо. Просто трябва да се движим компактно, да затваряме всички възможни свободни пространства. И нищо повече. Не смятам да сменям динамиката на световния футбол. Доволен съм от начина, по който играхме в неделя - с много желание и индивидуална отговорност към колектива. Дано побеждаваме с по 1:0 във всичките си срещи.

-Кой е специалистът, който Ви е изградил като голям футболист?

-Спомням си всички мои треньори още от ранните си години. С някои съм спечелил много трофеи, с други по-малко или николко, но всички са си спечелили уважение от моя страна.

-Искате ли да бъдете като Йохан Кройф?

-Не желая да бъда сравняван с никого от треньорите. Йохан Кройф е най-добрият, с когото съм работил. От него съм научил много неща, които не се разбират от днес за утре. Пред нас обаче има много време, в което да развием младите ни таланти. И нищо повече. Треньорите са тези, с чиято помощ футболистите постигат успехи. Именно с подкрепата на моите съотборници и треньор аз успях да спечеля "Златната топка", "Златната обувка" и още много отличия. Тук пред нас имаме доста време да изградим млади футболисти, които в бъдеще ще заменят по-опитните. Вече имаме двама испански национали и това е гордост за целия клуб.

-Накрая няма как да не Ви попитам за първенството. Барса сигурен шампион ли е или виждате ли други претенденти?

Виждам нашите възможности. Единственото, което искам е да не страдаме. Естественото, че желая Барса да стане шампион, но гледам само моята работа.

ОСКАР МАРТИНЕС, АС, превел АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ

Снимки: Reuters, as.com