Преди година привържениците на Реал повярваха във възкръсването на отбора им със завръщането на Флорентино Перес. Феновете бяха уморени от посредственото в последните години съществуване, противоречия и излишното вдигане на шум за светло бъдеще. Притежателите на членски карти сякаш простиха всички тези грехове, наложени от Перес за периода 2000 - 2006 година – тази разрушителна фаза на управление, която впоследствие го накара сам да напусне клуба.

През годините бяха извършени безумия – назначаване на треньори като Камачо, Люксембурго, Лопес Каро, мениджъри като Ариго Саки и Бенито Флоро. Бяха вложени милиони за играчи като Робиньо, Бекъм, Оуен, Гравесен, Гарсия, и т. н. без да се гради отбор. Политика, която генерира нечувана криза и все още се отразява на футболния колос на 20 век. Безпрецедентно дискредитиране на ценности градени с години.

Миналото лято обаче никой не посмя да се изправи срещу единствената кандидатура на Перес, защото клубът бе предаден и излъган от управлението на Рамон Калдерон, който дори си позволи да манипулира Генералната асамблея на Реал. И Перес отново се превърна в "Спасителя". Човекът, от когото се очаква стабилност, независимо от грешките, които бе натрупал.
Година по-късно Реал продължава да няма своята футболна идентичност, въпреки че го няма натиска от вън и белите кърпички на Бернабеу – символ на недоволство срещу треньор и играчи. Реал повтаря симптомите на една криза, която никога не е напускала клуба. Страда от игрова нестабилност и има отчайваща нужда от промени, успоредно с добри резултати. Един Реал, който се вглежда само в негативите. Клуб, който не дооценява своите положителни перспективи.

Сезонът имаше своята Тъмна страна: Кака и Бензема, контузиите на Пепе и Кристиано, характерните слабости в халфовата линия. Въпреки това Реал постигна своя забележителен успех. Рекорд от спечелени точки, над 100 отбелязани голове. Касияс, Албиол, Рамос, Гарай, Арбелоа, Марсело, Гранеро, Шаби, Гаго, Диара, Ван дер Ваарт, Игуаин и Кристиано. Това бе най-използваната група от Мануел Пелегрини. И няма привърженик, който да е смятал, че именно с този отбор могат да се спечелят 96 точки и да се отбележат 102 гола в Примера.

Това остава някак си без значение, защото отборът е изпаднал в безнадеждно търсене на успех, който и този път го подмина. Ръководството не пое отговорностите за своите решения или поне за онези обещания, с които се продаваха фланелки преди начелото на сезона.
Реал е там, където е в последните години - на една крачка да пропусне възможността да се вразуми. А това изглежда постижимо в бъдеще предвид трудностите, които вече преодоля Пелегрини и това отборът му да се бори за титлата до последния кръг на Примера. Да принуди играчи като Кристиано и Игуаин да подчинят качествата и амбициите си на колектива и да се превърнат в исторически голов дует за Реал, след като индивидуализмът и желанието им да изпъкнат над останалите бе основна причина за провала срещу Олимпик в Шампионската лига.

Отпадането за Кралската Купа от третодивизионния Алкоркон пък бе първият ясен сигнал, че въпреки наличието на звезди Пелегрини няма изграден отбор. За него това не бе тайна. Но чилиецът успя да наложи своята философия, като не се съобрази с израза на публично недоволство. Потуши серия от скандали с някои от лидерите в отбора. Показа твърда позиция. След серия от продължителни контузии, които съпътстваха новите трансфери на тима, Реал започна да функционира безкомпромисно и равностойно на Барселона едва в края на сезона и с второто си място да запише рекордно постижение в Примера. Но това явно няма тази стойност за ръководството на Реал, което е готово да жертва поредното полагане на основите на един перспективен отбор с привличането на заместник на Пелегрини.

Дали Бенитес успя в първата си година начело на Ливърпул, дали това стори Алекс Фъргюсън с Манчестър Юн?

Всички, които сега величаят Барселона и играта на тима, сякаш вече са забравили, че за да видим на терена Иниеста до Шави и това да няма ограничения за Меси в схемата на игра - две основни неща, които са решаващи за сегашния възход на каталунците, трябваше да изминат 2 години. Сезони през които триумфираше Реал и дори разлика от 18 точки не изглеждаше злокобна за Лапорта и Ко. Ядрото, което наложи Франк Рийкард, даде своя резултат при Хосе Гуардиола. Специалист, който в първия си сезон като треньор изпрати Барса Б в Трета Дивизия, а само 365 дни по-късно с първия отбор спечели всичко в света на футбола на клубно ниво.

Дали не трябва да се поучат и в Мадрид от това да дават продължителност на проектите си?

Дали пък Пелегрини не е поредният губещ в столицата на Испания, за сметка на търсене на бърз ефект от някой „Специален преводач” на философията на Реал?

Със сигурност тези, които обичат Кралския клуб не се нуждаят от интерпретации и нова терминология за вродените качества, с които е печелил и печели Реал - атрактивната и резултатна игра.

Хуан Тенорио