Най-великият е Марадона, но се възхищавах на Барези

Той е на 39 години, от които 23 неизменно в Милан. Има 830 мача с червено-черната фланелка (169 в евротурнирите - рекорд), спечелил е цял куп трофеи. Повечето с клубния си тим. Но на лицето на Паоло Малдини сякаш няма следи от всички тези битки. Всъщност няма дори и бръчки. Паоло влиза в малката зала за интервюта на "Миланело" с дънки, маратонки и с многоцветен шал. Изглежда като 25-годишно момче. До него фотографът се мъчи да освети помещението, но нещо е повредено, защото залата си остава полутъмна. "Това се е повредило, нека да сменим мястото", предлага човекът от пресслужбата на Милан. Тогава Малдини се приближава до апарата и след няколко опита светлината огрява залата. "Ето защо точно ти си капитанът", казвам му. "Не е въпрос да си капитан, а да не се откажеш още след първата трудност", отвръща той. В сряда срещу Бенфика Паоло Малдини може да стане първият футболист, записал 170 мача в евротурнирите. Интервюто с него си струва.

Коя е първата ви мисъл, когато се събудите сутрин?
- Дали грее слънце, или не. За мен това е много важно, защото, ако вали, моите колена и връзки го усещат. Болят ме. Така че, когато стана, първо вдигам щорите, за да видя дали мога да започна деня с добро чувство. И ако е така, сутринта си върша мои задачи, защото сега тренираме следобед.

Какви задачи?
- Когато успея да стана рано, водя децата на училище. А ако не успея, тогава си оставам у дома или върша мои лични работи.

Нима футболът никога не е първата мисъл, с която започвате деня?
- Само косвено. Много съм зависим от климата, от това зависи дали мога да тренирам добре, или зле.

Милан съвсем не е най-слънчевият град в света. Как успяхте да поддържате най-високо ниво цели 23 г.?
- Когато играеш в голям отбор, това ти помага, защото участваш в сериозни турнири и по този начин постоянно имаш силни стимули. В малък отбор може би нямаше да издържа толкова време, защото без цели е невъзможно да вървиш напред. Но смятам, че в основата на всичко е желанието ми да играя и най-вече удоволствието, което играта ми носи.

Започнахте да играете много млад. Остана ли ви време за учение?
- Имах време, докато не станах професионален футболист. Дебютирах на 16 г. и първия сезон опитвах да съчетая футбола и училището. Но издържах само 6 месеца - беше невъзможно. Оставих ученето, за да се посветя напълно на топката. Трябваше да ставам рано, да ходя до метрото, защото нямах шофьорска книжка, да нося сак с книгите и друг с тренировъчния екип. Всичко ставаше много трудно.

Съжалихте ли, че не сте учили?
- Честно казано, не. Смятам, че човек после има време, за да се култивира, да чете, да се информира. След като станах футболист, не мисля, че ми липсва кой знае колко едно парче хартия.

Големият ви син продължи семейната традиция и играе (като ляв бек) в юношеските отбори на Милан. Когато се върне у дома, разказва ли ви същите неща, които вие разказвахте навремето на баща си?
- Горе-долу същите. С една разлика - характерът му. Аз бях твърде затворен, не ми харесваше да говоря много. Моят син за щастие е различен и без да го питам нищо, той ми разказва всичко. Което е предимство за мен, защото така имам възможност да му помагам. Обикновено, когато се върне от тренировка, е по-спокоен, защото и на 11 г. е разбрал, че тревогите не са на футболния терен, а в училищните стаи.

На вас тежеше ли ви да имате баща футболист и треньор?
- Да, защото много се говореше за моята фамилия. Най-невероятното нещо бе, че Чезаре не само беше мой баща и футболист, а също така и моят треньор в младежкия отбор до 21 г., в първия отбор на Италия, включително и на Милан. Така че не можех да се освободя. И сега смятам, че за мен така беше много по-тежко в началото, защото после с течение на времето нито на него, нито на мен се налагаше да доказваме каквото и да било на другите.

Преди няколко месеца баща ви призна, че не ви е хвалил, както сте заслужавали, от страх хората да не започнат да казват за вас, че сте връзкар.
- Нормално е да е мислил така. Но аз не страдах от това. Нещо повече, предпочитах да се държи по-студено с мен. Донякъде самият аз бях този, който искаше да го предпазва. Хората клюкарстваха, без да имат понятие от нещата. Например в младежкия национален отбор аз вече бях записал участия, преди баща ми да седне на скамейката, така че нямаше нужда да доказвам, че заслужавам да съм в отбора.

Вашият баща приключи футболната си кариера, преди да се родите. Какво ви е говорил за неговия Милан?
- Много малко, и то най-вече, че е бил първият играч на Милан, вдигнал европейска купа. Аз също успях да се информирам, защото бях много любопитен и защото няма толкова картини от онази епоха. Той обаче ми говореше много за своите съотборници.

За кого ви говореше най-много?
- За Нилс Лидхолм. Били са съотборници и ми е разказвал, че е бил велик футболист, който играел по целия терен и всички били влюбени в тази личност. Разбрах това години по-късно, когато той ми стана треньор. Беше невероятен.

Защо?
- Защото бе една изключително необходима за футбола личност. Той те изпълваше. Бе треньорът, от когото съм научил най-много. Казваше ми, че за да бъда футболист, ми трябва техника и характер, както и най-важното - че футболът е само една игра.

Именно при Лидхолм дебютирахте. Спомняте ли си какво ви каза в онзи ден от 1985 г.?
- Да запазя спокойствие. Той знаеше отлично на какво напрежение съм подложен заради това, че съм син на Чезаре Малдини. Призна ми, че бил готов да ме пусне да дебютирам 5 месеца по-рано, но след като видял какъв шум се вдигнал в пресата, решил да ми спести това. Тогава бях играл в приятелски мач в четвъртък и медиите очакваха да дебютирам в следващата неделя. Лидхолм предпочете да изчака, за да ми бъде по-спокойно, за което смятам, че малко сгреши. До там, че точно когато никой не очакваше, той ме прати да разгрявам и ме попита къде искам да играя.

Играхте като десен бек. Оттогава не сте се връщали на този фланг.
- Да, само че тогава нямаше избор. Смених десния бек...

Цял живот сте играли вляво, въпреки че сте десняк. Трудно ли ви беше да свикнете?
- Да, малко. Но всичко е въпрос на привикване. Освен това в по-долните категории винаги съм играл вдясно, но се опитвах да използвам и двата крака. С времето ставах все по-добър.

Никога ли не сте правили специални тренировки за това?
- При Саки всички тренировки бяха специални.

Защо ви е карал да тренирате с фланелки в 6 различни цвята?
- На това му казват психосинетика - опитай да си го обясниш, когато си изморен физически и топката е в краката ти. Невъзможно ми е да го обясня, така че опитайте се да го направите.

Труден ли бе периодът след Саки?
- Не. Промениха се методите. Но играчите останаха същите. Просто трябваше да свикнем с Капело. При идването на Фабио се направи голямо подсилване. Това бе най-силният отбор на Милан - като количество и качество. Липсваше ни малко късмет на европейските финали, в противен случай щяхме да сме непобедими.

Какви бяха методите на единия и на другия?
- Управлението на отбора е много индивидуално и лично, което зависи от убежденията и опита на всеки треньор. Ариго Саки бе маниак на тема работа. Говореше за футбол по всяко време на деня, не ти позволяваше да изключиш или да отдъхнеш. Искаше винаги да мислиш за следващия мач и за следващата тренировка. Фабио Капело е бил футболист и знае отлично, че има периоди, в които един играч има нужда да мисли за други неща, защото иначе по средата на сезона може да бъде скапан психически.

А Анчелоти?
- Той е идеалният синтез между двамата, макар че има напълно различен характер. Това, което го прави специален, са взаимоотношенията му с играчите. Той всеки ден се приспособява към новото време. Футболът се промени радикално в сравнение с епохата, в която той бе играч, и той се модернизира постоянно.

В какво най-много се промени футболът през последните 20 години?
- Във физически аспект футболът вече не е същият. Физическите изисквания са страшни. Днешният футбол е футбол на силата и на тактиката. Хубавото е, че и днес техниката, характерът и талантът на футболистите наклоняват везните.

Кой бе вашият пример на терена?
- Франко Барези. Точно той ме учеше как да се държа и той ме учеше какво представлява силата на волята.

Барези казва, че в индивидуалните двубои сте бил непобедим и че ви е видял затруднен само веднъж. Срещу Марадона.
- Бил съм затруднен много повече пъти и срещу повече футболисти. Но Марадона бе най-непредвидимият от всички и най-силният футболист, който съм срещал.

Кой бе детският ви идол?
- Бьорн Борг, който бе толкова мълчалив, като играеше тенис, и Едуин Моузес, който винаги печелеше 400 м с препятствия. Привличат ме фигурите на победителите в спорта.

Най-голямото ви съжаление?
- Националният отбор. Изживях чудесни мигове, но не спечелих нито една титла. Такъв е животът - не може да имаш всичко!

Какво повече имаше Канаваро от вас, че успя да вземе Златната топка?
- Една световна титла. И не е лесно да я спечелиш. Той си го заслужи. Понякога трябва да си силен в решителния момент. Не че и аз не съм бил - загубих световно с дузпи и една европейска купа в последната минута. Просто трябва да бъдеш на точното място в точния момент.

През 2008 г. изтича договорът ви. Какво ще правите после?
- Остават ми 6 месеца, така че ще имам време да взема решение. В едно съм категоричен още отсега - няма да се посветя на треньорството. Въобще не ми харесва и искам да правя неща, които ми харесват, когато приключа с професионалния футбол. Никога не смених града, докато бях професионален футболист, и няма да го направя, като стана треньор.

Елеонора Джовио, Ел Паис, препечатано от 7 дни спорт