Мариан Христов е юноша на Балкан. Той тръгва за големия футбол именно от Ботевград. В момента бившият национал живее в Германия и се е отдал на почивка. Роденият през 1973 г. футболист даде интервю специално за "7 дни спорт".

 

- Мариане, вашият първи отбор е Балкан. Какво си спомняте от престоя си там?
- Ботевград е родното ми място и е нормално Балкан да е любимият ми отбор. Играл съм с него и в "А" окръжна, а след това и във "В" група. Тогава бяхме доста добър състав, който се бореше за професионалния футбол. За жалост не успяхме да влезем.

- В момента помагате ли финансово на тима?
- Има доста хора, които помагат, с каквото могат. Аз също оказвам финансова помощ. Президентът Тихомир Нинов и кметът Георги Георгиев обаче хвърлят най-много средства. Професионализмът и организацията са на високо ниво и много клубове от "А" група могат само да ни завиждат. Много се радвам, че общината в града е загрижена за футбола.
Само заради отношението си към спорта кметът трябва да остане на тази длъжност поне още 20 години.

- Запознат ли сте с представянето на Балкан тази есен?
- Естествено, следя изявите на отбора. Момчетата играят много добре. Имат и добър треньор в лицето на Мирослав Миронов. Него го искат повечето тимове от елита. Надявам се да влязат без проблем в "Б" група. Знам, че съществува някаква конкуренция в лицето на Пирин (Бл). Аз обаче само се ядосвам, като чуя да се говори за някакви уредени мачове.

- Прибирате ли се често в Ботевград?
- Да. Преди месец и половина отново си бях там.

- Мислите ли да се завърнете някой ден в родния клуб?
- Ако догодина влезем в професионалния футбол, сигурно ще се пробвам да поиграя. Ще се присъединя към отбора на подготовката. А може да опитам и като треньор.

- С кои български футболисти поддържате връзки?
- Те се знаят кои са. Често се чуваме с Иванков, Йовов, Мартин Петров, Стилян Петров.

- А с българите, които в момента играят в Бундеслигата?
- Аз никога не съм бил приятел с тях. Познаваме се само от срещите ни в националния отбор. С тях обаче нямам връзка.

- Смятате ли, че някои от тях могат да повторят постижението ви и да станат шампиони на Германия?
- За да се случи това, първо трябва да заиграят в някой отбор, който се бори за първото място. В момента всички българи в Бундеслигата са част от тимове, които не знам дали изобщо ще се спасят от изпадане. Какво остава пък за шампионска титла.

- С какво се занимавате в момента?
- Сега живея в Брауншвайг. С какво се занимавам ли? Работя повече върху жена си Дияна.

- Развивате ли някакъв бизнес?
- Естествено, че си имам бизнес. Инвестирам в България, но не искам да се знаят подробности около това.

- Имате ли намерение за в бъдеще да се пробвате в треньорската професия?
- Да. Решил съм през лятото да започна треньорски курсове. И, живот и здраве, след една година ще поема националния отбор (смее се).

- Замисляли ли сте се да организирате бенефис?
- Ооо, стига с тези комунистически работи.
Бира, кебапчета и кюфтета може да се ядат и без футболен мач.
Достатъчно е да почерпя някъде.

- Догодина се навършват 10 години, откакто станахте шампион с Кайзерслаутерн. Какви са спомените ви от тогава?
- Бях с 10 години по-млад. Съжалявам, че не мога да изживея пак тези мигове. Страхотно беше.

- Да поговорим малко и за националния отбор. На какво отдавате кризата в тима?
- Каква криза? В националния отбор няма такава. Просто това са ни реалните възможности. Трябва да престанат спекулациите, че имаме някакъв супер отбор. Изкарвате сегашните футболисти големи звезди, а се вижда, че не са такива. Това е положението в българския футбол.

- Кой е най-добрият вариант за национален селекционер освен вас?
- Освен мен... Всъщност няма толкова голямо значение кой ще бъде треньор. По-важно е самите футболисти да се стегнат и да играят всеки мач на предела на възможностите си. За тези лагери по 3-4 дни един треньор няма да направи играчите по-добри или по-слаби.

- И все пак - българин или чужденец?
- Ако става въпрос за треньор от Сърбия, Хърватия, Словения и Румъния - това за мен не са чужденци. По-добре да си е българин. Ако ще е чужденец, нека да се търси име от Западна Европа. Трябва ни треньор с доказани качества, който е постигнал някакви успехи. Но за такъв специалист, естествено, трябват много пари. Всичко добро се заплаща.

- Често страдахте от контузии. Какво ви крепеше в тези моменти?
- Това вече е минало. Нормално е да има контузии. Те са част от нашата професия. Който е започнал футболна кариера, трябва да знае, че има такива моменти. Невинаги всичко е хубаво. Но аз не съжалявам за нищо. Доволен съм, постигнал съм успехи.

- Кой е върхът в кариерата ви?
- Безспорно шампионската титла с Кайзерслаутерн. Играл съм на световно и на европейско първенство. Не бяха много приятни мачовете, но все пак за България е било важно, че сме там. Тогава не бяха оценени тези успехи. Но както се вижда, явно сме били по-добри от сегашното поколение.

- В кой отбор сте били най-щастлив?
- Отново ще кажа Кайзерслаутерн. Там е моят втори дом. Преди три години напуснах отбора и може би сгреших.

- Какво се случва в Левски?
- Това, че дадена година един отбор е по-добър от друг, е напълно нормално. Няма как Левски да е шампион 20 години поред.

- А кои са виновниците за слабите резултати на Герена?
- Йовов ми е приятел, смятам, че отношението към него и Телкийски не е много добро. Те са дали толкова много на Левски. Не може един играч, като е направил 2 слаби мача, да се нарочи за гонене. Още повече че не е по-слаб от останалите. Йовов и Телкийски ли са виновни за всичко, което става в Левски? Постоянно се говори, че трябва да се дава шанс на младите. Толкова години вече им се дава път, а доколкото виждам аз, не показват никакво развитие. Все ги продаваме, все им предлагат милиони и накрая си играят пак в Левски.

- През миналата година се твърдеше, че сте получили предложение за завръщане на Герена. Вярно ли е?
- Спекулираше се. Специално с мен никой не е говорил. И да ме бяха поканили, нямаше да се върна в Левски. Ако се бях върнал в "А" група, щях да облека екипа на Славия. Говорихме с Венци Стефанов. Той каза, че винаги съм добре дошъл при тях. За моето семейство обаче беше важно да останем още една година в Германия.

- Децата ви занимават ли се със спорт?
- Естествено. Имам две прекрасни деца - Мариян на 9 години и Софи на 5. Синът ми тренира футбол тук. Спортът е най-важен за дисциплината, учи на много неща в живота.

- Намирате ли време за любимото си хоби - риболова?
- Тук, в Германия, имах малко време за риболов. Като се прибера лятото в България обаче, започва рибарският живот.

Добромир Добрев, "7 дни спорт"

 

 

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google