Димитър Бербатов получи уникално признание в родината на футбола. Той и Дрогба оформиха атомното нападение в отбора на Висшата лига за 2007 година, а дори Уейн Рууни и Тиери Анри бяха поставени в сянката на българина. След като и Англия коленичи пред него, капитанът на националния отбор даде специално интервю за “Тема Спорт”. 


- Митко, честито признание, идеално ли се чувстваш в идеалния отбор на Висшата лига редом до осем играчи на Манчестър Юнайтед, Джерард и Дрогба?
- Благодаря. Не е лошо чувството да си до такива имена, още повече че решението е на футболистите, което ме радва най-много. Голяма чест е, че са оценили играта ми.

- А оценката идва заедно с две информации – “И Челси иска Бербатов” и “Алекс Фъргюсън дава 20 милиона евро и Саха за Бербатов”...
- Това са неща, които и аз съм ги прочел. Следя внимателно какво се пише. Винаги има слухове, но истината ще дойде в края на сезона, а може би преди началото на следващия. Нека изчакаме.

- На Мартин Йол май не само сега, а никога няма да му се иска да те пусне?
- Аз съм много доволен от работата си с Мартин Йол, направо съм възхитен от качествата му. Радостен съм, че направих такъв избор и дойдох, за да бъда под негово ръководство. Наслаждавам се на времето си в Тотнъм. Единственото, което искам, е след края на сезона да сме на място, което ни дава право на участие в УЕФА. Ние сме с мач по-малко и шансовете ни са големи. Всичко е в наши ръце, ако не постигнем целта си, сами ще сме си виновни.

- В последните мачове изглеждаш пределно нахъсан, не сме свикнали да те виждаме да крещиш постоянно. Как се стигна до тази промяна в поведението ти?
- По някакъв начин атмосферата в Англия те предизвиква и те кара да искаш да играеш все по-добре, независимо че понякога изглежда, че всичко е загубено. Както беше в последния мач с Арсенал, изравнихме в 93-ата минута. А и с тази подкрепа на феновете желаеш да се раздаваш постоянно. Някой път не се получава, трябва да се каже по-остра дума на терена, но тя си остава там. След мача всичко се забравя.

- Вече имаш 20 гола за Тотнъм, колко очакваше, че ще вкараш в дебютния си сезон?
- Никога не съм бил от хората, които преди сезон обявяват колко ще вкарат, въпреки че мога да го направя. Предпочитам с играта си да се доказвам. За момента нещата вървят добре, хората са доволни от мен. Има още мачове до края, ще видим до колко ще ги докарам.

- След като и ти четеш всекидневно за интерес на Челси и Юнайтед, ако някой ден ти предложат №9 в Нюкасъл, би ли приел, или вече няма място за сантименти, защото целите са по-високи?
- Ооо, това е интересен въпрос (смее се). Истината е, че сега говорим “ако ми предложат”, но никой нищо не ми е предлагал. Най-важното е, че Алън Шиърър ми даде негова фланелка с негов подпис и аз не мога да не съм доволен. Той е сред най-добрите футболисти, играли във Висшата лига. Засега това ми е най-новата радост от Нюкасъл. Колкото до предложения, те идват след края на даден сезон, ще видим.

- Къде се видя с Шиърър?
- Той работи като коментатор в Би Би Си и трябваше да давам интервю за тази телевизия. Направихме го, след което той ми даде фланелка на националния отбор, разписа се върху нея и ми пожела успех за в бъдеще. Разбира се, тази фланелка вече е в рамка и ще бъде закачена на стената в апартамента ми. Аз съм голям фен на Нюкасъл и мисля, че той го е разбрал. Бях много щастлив да получа екипа на такъв голям футболист. Атаките и головете на Шиърър, които имам записани, си ги преглеждам понякога. Ако мога леко да науча нещо от него, би било добре.

- Знаеш ли, че Оуен Харгрийвс от Байерн те е засипал с похвали?
- Така ли, сега го научавам, но звучи хубаво.

- Казал е, че Тотнъм дори не подозира колко си добър...
- Хм, звучи още по-добре (смее се). Това определено ме ласкае, тъй като Харгрийвс също е много класен футболист, играл съм срещу него и съм убеден в това. А може и през следващия сезон пак да играем един срещу друг, тъй като Сър Алекс Фъргюсън опитва да го привлече в Юнайтед.

- На 2 и 6 юни се очертават още две части на дербито на Северен Лондон – Бербатов срещу Хлеб, ще му вземеш ли шест точки?
- (Смее се.) Ще гледам да падне. Но това не са двубои между Хлеб и мен, а между България и Беларус, две срещи, от които зависи нашето класиране. Ще ни е трудно, но трябва да сме победители.

- Мартин Петров сподели, че ще си казвате доста истини в очите преди мача в Минск. Споделяш ли мнението му, че и без треньор е трябвало да биете Албания?
- Ние се чуваме често. И двамата знаем за какво става въпрос в националния, и двамата сме наясно, че трябваше да вземем квалификацията с албанците. Но най-радостното е, че Марто се завръща на терена, с опита и с класата си може да помогне много. Вече остава да видим кой ще е селекционер и после ни чака тежка работа.

- Разбрах, че между вас, лидерите на отбора, и Боби Михайлов е имало консултации за треньора...
- Нормално е с Марто да сме обсъждали повече тази тема. Ние може да сме дали предложения, да сме казали някакви имена, но накрая решението си остава на БФС в лицето на Боби Михайлов. Но който и да е, той трябва да знае, че няма да му е лесно, има тежки два мача, които задължително трябва да се спечелят. Но пък ние ще направим всичко възможно той да успее.

- Почти цяла България очаква Мъри Стоилов да ни води срещу Беларус. Като човек, минал през ЦСКА, какво би посъветвал феновете, които може би ще го освиркват, ръководени от клубни пристрастия?
- Защо трябва на някого да му минава през главата, че ако той стане треньор, трябва да го освиркват? Той или бивш треньор на ЦСКА, или който и да е било ще работи единствено за името на България и нашия национален отбор, не заради клубни интереси. Нека изчакаме решението, но ще направим всичко възможно, когато застане начело на тима, да му помогнем да излезе победител в предстоящите две квалификации.

- Следиш ли вече мачовете на Селта?
- Имах възможност да гледам мача със Сарагоса, но не целия. Даже изпуснах головете, те паднаха в края. Няма треньор, който винаги да печели. Аз му пожелах успех на Христо и вярвам, че ще спаси Селта.

- Татковците в националния се увеличават, Валери Божинов също се присъедини към тях?
- Това е тема, която не искам да коментирам. На всеки му идва времето, но може би моето още не е дошло.

НАЙДЕН ТОДОРОВ, "Тема спорт"