Бербатов ли уволни Мартин Йол?

След загубата на Тотнъм от Хетафе в Купата на УЕФА мениджърът на лондончани Мартин Йол напусна "Уайт Харт Лейн" след близо тригодишен престой в клуба. Оказа се, че неговото уволнение е било потвърдено в понеделник, когато тимът загуби с 1:3 от Нюкасъл. Именно по време на този мач капитанът на българския национален отбор Димитър Бербатов разиграва сцени на резервната скамейка преди да влезе като резерва, а на следващия ден е заснет сериозен спор между него и Йол на тренировка.

Скандал между двамата безспорно съществува, но версията, че Бербатов е основна причина за напускането на наставника е смехотворна. Отборът започна сезона с амбиции за място в четворката след мащабна селекция през лятото на стойност 40 милиона паунда, без да се раздели с водещ футболист, с достатъчно опит и класа. И след 10 мача във Висшата лига "шпорите" имат една победа и се намират в зоната на изпадащите. Във всеки нормален клуб това означава уволнение на треньора. Друг е въпросът защо Тотнъм играе слабо и в каква степен вината е на Йол. Съдбата на холандския специалист обаче бе предопределена далеч преди неуспешния старт на сезона, тъй като ръководството на клуба започна преговори с наставника на Севиля Хуанде Рамос през август.

Къде стои Бербатов в цялата история? Скандали с Йол и откровено желание да напусне от няколко месеца насам. Да, Митко не игра на най-доброто си ниво в повечето от срещите във Висшата лига от началото на сезона, не е в най-добрата си форма, но едва ли играта на един футболист в няколко срещи може да определя бъдещето на един клуб. И въпреки споровете Бербатов едва ли е забравил кой го взе в Тотнъм и му даде шанс да разкрие потенциала си във Висшата лига и това се разбра и от раздялата между двамата в съблекалнята след мача с Хетафе. Според едни тогава българинът му е казал: "И двамата сме за по-големи отбори", а според други: "Щом ти си тръгваш, и аз си тръгвам".

Намекването, че разправиите му с Йол през последната седмица са показали на ръководството, че наставникът вече няма доверието на футболистите, също е доста пресилено. Същото това ръководство бе загубило доверието в мениджъра преди дълго време и преговорите с Рамос през лятото допълнително усложниха ситуацията в клуба.

Има някаква симетрия в престоя на Мартин Йол в Тотнъм. Той стана мениджър след нощ на объркване и смущение и три години по-късно напусна клуба отново след хаос. И остава с малко несправедливо наследство. След като осигури на отбора два пъти класиране в топ 5 на Висшата лига в двата си пълни сезона начело на тима, той най-вероятно ще бъде запомнен като човекът, оставил "шпорите" в зоната на изпадащите.

Това определено не е заслужено, особено ако погледнем колко различно можеха да изглеждат нещата. През май 2006 г. Тотнъм бе на 90 минути от място в Шампионската лига. Но след като отборът е покосен от стомашен вирус, който засяга много от основните играчи, той губи от Уест Хем и дава шанс на Арсенал да се промъкне на четвъртото място в последния кръг на Висшата лига.

Така вместо да стане първият мениджър след Бил Никълсън, който да изведе Тотнъм до участие в най-високото ниво на европейския футбол, обстоятелствата на неговото напускане отразяват един клуб, който е прогресирал малко откакто той пристигна. Това стана през юни 2004 г., когато Йол идва като част от едно цялостно реконструкция в треньорския и ръководния щаб на клуба. Франк Арнесен е назначен за спортен директор, а бившият селекционер на Франция Жак Сантини за старши треньор, докато Йол пристига на позицията "първи помощник на главния треньор". Оказва се, че неговият пост е далеч от описанието на работата.

Самият Мартин определя позицията си като лейтенант на тренировъчното игрище, след като няколко седмици по-късно Сантини води своя човек Доминик Куперли за помощник. Арнесен трябва да положи много усилия, за да убеди Йол да остане с обещанието, че неговото време ще дойде. Това се случва в нощ на фойерверки, след като Сантини мистериозно напуска клуба от Северен Лондон.

Фойерверките скоро отново са на "Уайт Харт Лейн". Отборът на Йол вкарва четири гола на Арсенал. Проблемът е, че допуска пет. След загуба от Астън Вила в следващия мач холандецът постигна осем поредни срещи без загуба във Висшата лига, сред които шест победи. Той преобръща нещата в клуба и скоро е избран за мениджър на месеца.

"Това беше нормален, среден клуб, споделя Йол по-рано през тази година. - Когато пристигнах, бяхме 14-и, 15-и. Казах, че имам нужда от две седмици. Не казах две години, казах две седмици. След този период имахме серия от шест или седем победи и това бяха мачове, в които играхме силно". Наставникът сравнява статистиката си с тези на мениджъри като Дейвид Мойс и Марк Хюз - британци, чието представяне получи множество похвали, напълно заслужено. Постижението на Йол и постоянното място в топ 5 дойде, след като средното място в класирането за предишните 14 години бе 11-о място. И трябва да се отбележи, че 51-годишният специалист постигна това, имайки много по-малко контрол върху трансферната политика на клуба, отколкото колегите си в Евертън и Блекбърн.

Грешките на Тотнъм далеч не са само на Йол. Неговите постоянни опити да вземе класен централен защитник, който да замества чупливия Ледли Кинг - английският национал, чийто контузии му попречиха да играя през този сезон и в доста дълги периоди през последните години, бяха напълно пренебрегнати. Както и исканията за привличане на дефанзивен полузащитник. Вместо това 16 милиона паунда бяха дадени това лято за бившия нападател на Ипсуич и Чарлтън Дарън Бент при положение, че тимът разполага с трима класни футболисти на този пост. Трансферната политика доведе до напрежение между заместника на Арнесен Дамиън Комоли - французинът, който твърди, за разлика от данните на други, че е бил главен скаут на Арсенал за Европа.

За нещастие на големия холандец, резултатите в големите мачове говорят срещу него. Той успя да изведе Тотнъм само до една победа над отбор от голямата четворка (2:1 срещу Челси миналия сезон), в която искаше да намери място. Този факт, заедно с усещането за липса на тактическа гъвкавост и някои лекомислени смени породиха съмнения в умовете на шефовете на клуба. Те освен това така и не му простиха флирта с Аякс през 2005 г.

Двете пети места в класирането помагат на Тотнъм за първото си класиране за европейските турнири чрез първенството за първи път от 23 години. Миналия сезон отборът игра на полуфиналите на Купата на Лигата и на четвъртфиналите на Купата на Англия и Купата на УЕФА. С рекорда си от 67 победи в 152 мача - 44,08 процента, Йол завършва кариерата си на "Уайт Харт Лейн" като един от най-успешните мениджъри в историята на клуба.

Основната причина за уволнението на холандеца бяха отношенията между него и президента на клуба Даниел Леви и ръководството на клуба. Проблемите започват, когато Леви назначава Демиън Комоли за директор по футболните въпроси въпреки нежеланието на Йол. Следват обвиненията от страна на ръководството за загубите във важните мачове. Началото на разрива е интервю на холандеца, в което той казва, че от Тотнъм не може да се очаква да бъде голям клуб и да влезе в четворката. Шефовете на лондончани не са очаровани.

Следва полуфиналът в Купата на Лигата срещу Арсенал през януари тази година. "Шпорите" повеждат с 2:0 в първия мач, Йол прави две смени с цел да пази резултата и срещата завършва 2:2. Според ръководството той е сбъркал тактиката. Същата е ситуацията и в мача за Купата на Англия срещу Челси, в който тимът повежда с 3:1, но наставникът сменя Бербатов с Мидо и мачът завършва 3:3. Тотнъм отпада и от двата турнира при гостуванията си на тези съперници.

Чувството сред членовете на ръководството е, че Йол е добър, но не достатъчно добър. Те съзнават, че разликата между клуба и първата четворка се увеличава с всеки изминал сезон, в който Тотнъм не играе в Шампионската лига. Напрежението между мениджъра и спортния директор Демиън Комоли също нараства, като според наставника клубът не купува играчите, които той иска. Ръководството предпочита сделки като тази при продажбата на Майкъл Карик в Манчестър Юнайтед за 18 милиона паунда през лятото на 2006 г. Това е трансфер, който остава сериозна дупка в тима на Тотнъм, а според Йол е можел да бъде предотвратен.

Холандецът има навика да ходи при шефовете си и да им споделя колко е търсен от други клубове, което също не се харесваше. След скандала с Рамос през лятото, ръководството се опита по всякакъв начин да оправи нещата с Йол поради простата причина, че нямаше негов заместник. Във високите етажи на клуба бяха преследвани от призрака на предишните грешки - притеснението, че ако треньорът бъде уволнен без да са намерили заместник, ще се повтори фиаското от преди четири години, когато след изгонването на Глен Ходъл, тимът е воден през по-голяма част от сезона от временния наставник Дейвид Плийт и се бори да не изпадне.

След като Йол получава шанс да се докаже през този сезон, той записва едва една победа в 10 шампионатни мача, което е най-лошият старт на отбора от 19 години. Това не оставя друг избор на ръководството освен да се раздели с него. Сред шефовете на Тотнъм се появава и усещането, че играчите вече не вярват на треньора, като това е подсилено от скандала между Йол и Бербатов. "Резултатите говорят достатъчно. Причината за уволнението не бе загубата от Нюкасъл, а начинът, по който се случи това", заяви говорителят на Тотнъм.

Краят бе предизвестен, когато ръководството хвана самолет за Испания през август, за да преговаря с треньора на Севиля Хаунде Рамос. В типичен стил за работата на високите нива в Тотнъм, пътуването бе организирано принципно от тогавашния вицепрезидент Пол Кемсли, определян от Йол за най-добрия му приятел в ръководството. Кемсли, който напусна клуба миналата седмица, имаше навика да пуши по една цигара с мениджъра в тунела на стадиона преди мачовете. Именно той даде знак за напускането на холандеца. В момента, в който стана ясно, че холандецът няма да остане, неговата позиция в клуба бе напълно подронена в очите на играчите.

Голяма част от сагата с Мартин Йол, според мнозина, са бъдещите планове за продажба на клуба в бъдеще. Тотнъм е определян като клуб с голям потенциал и ръководството иска да максимизира печалбата.

МАРТИН ЙОЛ В ЦИФРИ

- Мартин Йол води Тотнъм в 112 мача във Висшата лига, като спечели 47 от тях, но само един от началото на сезона. "Шпорите" направиха 30 равенства и загубиха 35 пъти

- Той похарчи 77,8 милиона паунда и получи 41,75 на трансферния пазар

- Тотнъм допусна 143 гола, като най-слабата игра на защитата бе в първия му мач, начело на тима, домакинска загуба с 4:5 от Арсенал

- Отборът отбеляза 166 гола, повече от Арсенал, Челси и Ливърпул, през 2007 г.

- Тотнъм спечели 65 точки през сезона 2005/2006, което е най-доброто постижение на отбора от създаването на Висшата лига. Два пъти поред тимът завършва на пето място в класирането

ВАЖНИТЕ ДАТИ В КАРИЕРАТА НА ЙОЛ НА "УАЙТ ХАРТ ЛЕЙН"

Юни 2004 г.: Йол пристига като помощник треньор от Валвайк.

Ноември 2004: Жак Сантини си тръгва. Йол е назначен за временен наставник за един мач, след това за старши треньор.

Декември 2004: Избран за мениджър на месеца.

Май 2005: Тотнъм завършва девети във Висшата лига.

Май 2006: "Шпорите" имат нужда от победа в последния кръг, за да завършат четвърти. Отборът не успява и са задминати от Арсенал.

Юли 2006: Майкъл Карик е продаден на Манчестър Юнайтед за 18,6 милиона паунда. Пристига Димитър Бербатов за 10,9 милиона.

Април 2007: Тотнъм губи от Севиля, воден от Хуанде Рамос, на четвъртфиналите в Купата на УЕФА.

Май 2007: Тимът завършва пети в първенство. Пристига Гарет Бейл.

Юни 2007: Клубът привлича Дарън Бент за 16,5 милиона.

Август 2007: Снимки на представители на Тотнъм на среща с Рамос излизат в местен вестник в Севиля.

ДРУГИТЕ ЗА НАПУСКАНЕТО НА МАРТИН ЙОЛ:

Алекс Фъргюсън (мениджър на Манчестър Юнайтед): Той е добър човек, доказал почтеността си, но вероятно той е облекчен, че всичко свърши. Не съм запознат с детайлите около неговото напускане, но виждаме пагубния ефект от началото на сезона на разговора на представителите на Тотнъм с треньора на Севиля. Независимо дали се е случил, той се появи в пресата, която продължи да се занимава с бъдещето на Йол, а едва ли медиите са го измислили от нищото. Имаше слухове, а това бе достатъчно. Едва ли му е било приятно да чете всеки ден за бъдещето си.

Арсен Венгер (мениджър на Арсенал): Съжалявам, че той загуби работата си. Все още сме в началото на сезона и ако имаш лош старт, е много трудно в 10 мача да промениш нещо. Много съжалявам, тъжно е, защото аз мисля, че той свърши чудесна работа в Тотнъм.

Аврам Грант (мениджър на Челси): Винаги е разочароващо, когато един треньор напусне поста си. Мисля, че Мартин Йол се справи много добре в сравнение с предишните постижения на отбора. Не знам защо си е тръгнал.

Давид Жинола (бивш играч на Тотнъм): Наистина съм притеснен, защото той обичаше клуба. Това е един от отборите, в които съм радост ще работя. Тотнъм принадлежи на върха, не на дъното.