„В няколко посоки са резултатите в съдебната реформа. Иван Гешев беше освободен от Висшия съдебен съвет. Реформата не приключи, а имаше шанс да започне“, каза в предаването „Защо, господин министър“ с водещ Жени Марчева министърът на правосъдието в оставка Атанас Славов.

„Следващото нещо беше промяната в Конституцията. Третата амбиция беше с изработването на новия Закон за съдебната власт. Времето не стигна за внасянето му в това Народно събрание“, добави той.

Според него „ръчната спирачка“ на редовната изпълнителна власт е дръпната заради промените в съдебната власт.

„Стори им се това движение прекалено бързо и непланирано. Години наред ГЕРБ и ДПС са имали силно присъствие в съдебната власт. То все още е ненакърнено. Седем години след избора на този състав на ВСС все още има силно влияние от парламентарната квота. Само след няколко месеца това щеше да е променено, но сега няма да бъде. Министерството на правосъдието изготви законопроекта, публикуван е за обществено обсъждане. В края на април трябваше да влезе в парламента. За мен обяснението за предсрочните избори е нежеланието да се продължи нататък. Трябваше да се изберат членове на новата антикорупционна комисия, да се избере Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет“, коментира министърът на правосъдието в оставка.

Промените в Конституцията

„Промените трябваше да се случат. През последните три години страната ни е управлявана от служебни кабинети или от редовни. На 9 април кабинетът „Денков“ ще се навършват точно толкова дни, колкото е управлявало последно служебно правителство. Като погледнем състава на Министерския съвет, ще видим членове на други служебни кабинети на президента Радев. Новата форма на съставяне на служебно правителството е споделена отговорност. Водещата отговорност е върху кандидата за служебен премиер и силите, които го подкрепят. Отговорност има и президентът, защото той издава указа. Не съм съгласен, че е превърнат в нотариус – той не е нотариус“, категоричен е Атанас Славов.

Той даде пример с номинираната за служебен министър на правосъдието Мария Павлова, която е била служебен министър през 2017 година, а след това е бил зам.-министър на правосъдието.

„Росен Карадимов, номиниран за министър на иновациите, също е публично близък до президентската институция. Дали те са номинация на президента не знам, но очевидно има лица, които са взаимодействали с президентската институция“, обясни Славов.

„Ние имахме различна концепция – правителството в оставка да е  служебно правителство. ГЕРБ предложиха друг модел. Този модел трябваше да бъде адаптиран. Дали се получи добър вариант – аз имам критики, но това не прави текстовете противоконституционни“, добави министърът на правосъдието в оставка.

„Не очаквам от служебния министър да се занимава с ревизия на проекта за Закон за съдебната власт, който беше изработен прозрачно. Не очаквам да внася законопроекти, част от политическа програма. Очаквам да продължи нормалното функциониране на институцията. Да има приемственост на административно ниво. Стратегическите въпроси трябва да бъдат оставени на следващото редовно правителство“.

„Мария Павлова като заместник на Борислав Сарафов участваше в изработването на законопроекта. Надявам се да излезе от ролята на заместник на главния прокурор и да е в ролята на министър на правосъдието и то в министерство, което имаше ясна визия за реформата в съдебната власт. Ако видим такава ревизия, това ще е сигнал срещу реформаторските усилия“, категоричен бе министърът на правосъдието в оставка.

Митниците, МВР, КПКОНПИ и прокуратурата

„Сюжетът, който наблюдаваме, напомня на други подобни като скандала „Нексо“. Точно предизборен беше скандалът, произведен от прокуратурата. Сега „Нексо“ съди България за 3 млрд. долара. Сега нито КПКОНПИ е с нов състав, нито ДАНС е реформиран. ДАНС започва с някаква справка до КПКОНПИ, която стартира производство по новите правила, а след това започва прокуратурата. Нека да видим какво се крие зад тези обвинения. Самият главен секретар на МВР каза, че оставката му е подадена под натиск. Това трябва да бъде разследвано. Премиерът ще подаде сигнал до прокуратурата“, коментира той.

„Въпросите около назначаването на Калин Стоянов за служебен министър на вътрешните работи са около това, че ПП-ДБ ясно заяви недоверието си към него. Ако искаме да гарантираме честен изборен процес, няма как да при такова недоверие да имаме министър в служебното правителство. Ако министър си е позволи, превишавайки правомощия, да упражни принуда, няма как да участва в такова правителство. Появи се информация, че висши рангове от прокуратурата също са оказвали натиск. Важно е всякакви съмнения да бъдат разследвани и да бъде понесена отговорност“, каза Атанас Славов.

„За съжаление главният секретар не каза публично конкретни имена. Ако имам публично ясно заявена информация, ще има основание за процедура срещу прокурори. Не вярвам, че в този състав на Висшия прокурорски съвет може да се реализира дисциплинарна отговорност срещу ръководството на прокуратурата“, обясни той.

„Антикорупционната комисия има старо ръководство, но вече са назначени служители в разследващото ѝ звено. Това е проблем, защото смисълът му е да получи адекватно обучение, да премине през адекватни проверки за интегритет, включително с участието на партньорски служби, както избирането на ново ръководство на комисията”, допълни министърът на правосъдието в оставка.

Продължи да четеш