Предаването на bTV "Тази неделя" показа волейболната звезда Матей Казийски и треньора на Тренто Радостин Стойчев в една по-различна светлини с по-лични въпроси.

Първи пред микрофона застана Казийски.

"Не мразя да давам интервюта, но със сигурност не съм човек, който се бута да дава интервюта. Останах неразбран, но не от хората, които следят и гледат волейбола, а по-скоро от хората, които бяха отговорни за промените, които може би се налагат и които аз лично подкрепям. Единственото неизяснено е защо предвид всички неща, които излязоха наяве, никакви промени не бяха предприети.

Силно ми е неприятно, че не играх на Олимпиадата, защото наистина страшни усилия вложих в класирането за тази Олимпиада, въобще в изграждането на отбора, който стигна до тази Олимпиада. Не беше лесно, но пък от друга страна все още държа на това, че съм взел правилното решение и затова не мога да си позволя да съжалявам.
Щастлив съм за класирането на отбора за Олимпиадата. Момчетата показаха страхотен дух и играха много добре. Стисках им палци през цялото време и се радвах на техните победи.

За Коледа силно е вероятно да се съберем българите, които сме в отбора. Точно с кого, не мога да кажа, тъй като има още малко време, докато се организираме. Като цяло свободното време се прекарва по-скоро в рутинни и ежедневни неща като да си оправиш къщата, да си подготвиш екипите за следващата тренировка, да напазаруваш. Голяма част от моето лично време прекарвам по ресторанти, тъй като вкъщи почти не готвя и обикалям ресторантите, за да мога да се храня между тренировките.

По-голямата част от нещата вкъщи ги върша аз. Щастлив съм, че модерното общество е измислило помощници за къщата. Веднъж на две седмици идват вкъщи да ми почистят и да ми оправят по-големите бъркотии".

На Казийски му липсват кебапчетата и мусаката.

"Месото там е по-различно и няма същия вкус като направеното в България. Нямам приятелка в момента. Сега съм single. Надявам се в скоро време това да се промени. Понякога се чувствам самотен, но по-скоро съм свикнал с това. Човек има нужда от време на време да остава сам. Ценя това време, когато мога да остана сам със себе си и да поразсъждавам на някои теми. Видео игрите са част от пътуванията ми, тъй като тогава често си уморен от пътя и за да се подготвиш преди мач, трябва да лежиш. Не винаги ти идва да заспиш, когато легнеш, така че или някоя книга, или някоя приятна видео игра, която да убие времето, помага много".

Волейболната звезда е кумир за феновете на Тренто и затова следващото признание на Казийски, не е много изненадващо.

"В Тренто има едно българско семейство, което кръсти втория си син на мен и съм много щастлив от този факт".

Това обаче не е първият случай за това. Треньорът на Матей - Радо Стойчев разказва интересна случка.

"Първият случай беше в Русия. На едни фенове на клуба им се роди дете и те много държаха да го кръстят на Матей. Това беше първото детенце, кръстено на неговото име, а сега се повтори историята в Тренто с едно българско семейство. Има фен клуб на негово име, където хората се събират, организират най-различни инициативи и там Матей е известен като "Императора".

Стойчев признава, че като малък не бил запален по волейбола, а по най-популярната игра - футболът.

"Като малък бях много запален по футбола и започнах да тренирам в ЦСКА. Отидох на няколко тренировки, но майка ми беше категорично против, защото не й харесваше отношението между децата и факта, че се ровехме в калта. Тя категорично се противопостави на това ми желание и ме убеди да изкарам зимата във волейболната зала, пък лятото като се стопли да започна пак с футбола.

Случайно се запознах със съпругата ми на един паркинг. Тя беше паркирала зад моята кола, не можех да изляза и така.

Една от любимите ми книги е "Илиада". Прочетох я много отдавна и съм я препрочитал, и почти бях стигнал до един момент, в която я знаех на изуст. Не си лягам никога без книга", откровен е Стойчев.

Наставникът на Тренто и Казийски бяха в България преди няколко дни, за да учредят сдружение "Приятели на волейбола".

"Всички искат да помогнат на волейбола, кой с каквото може, затова трябваше да намерим форма, под която да го направим и смятаме, че това е правилната форма. Очевидно има много, което може да се направи за българския волейбол. Нашите цели са не да оправим всичко, но да помогнем с това, с което можем.

Аз винаги съм заявявал, че нямам никакви амбиции към ръководни постове и го потвърждавам. Дори и не исках да бъда треньор на националния отбор, колкото и противоречиво да звучи това. За мен борбата винаги е за идеи. От самото начало взех една позиция, която смятам и до ден-днешен за абсолютно правилна", завърши Стойчев.