Олимпийският медалист Тервел Пулев гостува на Росен Петров в предаването „Нека говорят...”. След като взе бронз в Лондон, той стана и боксьор на годината и даде откровено интервю, в което говори за най-хубавите и най-тежките си моменти.
„Като се гледам отстрани и ми харесва яростта ми, но като цяло не съм яростен човек. Е, и аз се ядосвам понякога, както в живота, така и на ринга. На ринга се ядосвам най-много, ако съдията не отсъжда правилно. Иначе си има някои гадни номера – да държиш, да не даваш на съперника ти да те удря. Всеки опитен боксьор се опитва да „открадне” по малко.
Най-големият бой се яде по време на тренировка. Отпускаш се повече, правиш повече неща, опитваш неща, които не си правил. В България е голям проблем да си намериш добър спаринг партньор”, споделя Тервел Пулев.
„В бокса си боли, ако те ударят. Хората гледат ръкавиците, мислят си, че само се докосваме, едва ли не. Обаче си боли. Най-много боли, ако те ударят в черния дроб или в брадата.
Моят треньор Борислав Бояджиев е един от хората, на които дължа най-много в спорта. Треньорите обикновено остават в сянка, а не трябва да е така – той ме е научил на всичко, което мога да правя. Чувствам го като баща и искам да му благодаря за всичко”, продължава медалистът.
„В България се обръща внимание на спортистите в олимпийската година, а не през целия олимпийски цикъл. Важно е обаче през цялото време да има всичко. Имал съм много тежки моменти в бокса. Отказвал съм се, отказвали са ме, но сега съм благодарен на всички, които са ме мачкали”, заявява Пулев.
Вижте във видеото и телевизионния дебют на трите сестри на Тервел и Кубрат Пулеви!
