Днес в Истанбул живеят три поколения българи. Сред по-младите от тях обаче мнозина не владеят достатъчно добре майчиния си език и са нужни мерки, за да не се появи след 10 години въпросът защо въобще има български църкви в турския мегаполис. Това разказаха пред камерата на bTV Димитър Атанасов и Христо Копано от Фондация „Свети Стефан”, участвала активно в кампанията по възстановяването на катедралния ни храм.

Именно след среща с външния ни министър преди време се стига до инициативата за откриване на българско неделно училище. В него са се записали както деца, така и възрастни. Сред най-старите има потомци на българи от Егейска Македония, които все още говорят тамошния диалект от преди десетилетия.

В началото на XX век в Истанбул има 4 български училища. Три са затворени през 1936 г., а последното затваря врати през 1972 г.

90-годишният Димитър Атанасов е доайен на българската общност в Истанбул. Дипломиран философ, той е от семейство на македонски българи и е представител на синода във Вселенската патриаршия. Днес е сред тези, които продължават делото на екзарх Йосиф.

Екзархията е особено активна в началото на XX век, когато именно с усилията на училия на Запад екзарх се прави всичко възможно българите, останали извън границите на държавата, да бъдат приобщени към нея и да не попадат под влиянието на чужда религиозна и духовна пропаганда. След Междусъюзническата война и провала на идеята за национално обединение той се връща у нас.

И днес обаче "сърцето" на българската общност в Истанбул е къщата, закупена за нуждите на екзархията през 1907 г. От 2003 г. имотът официално става собственост на българската фондация, а през 2015 г. е основно ремонтиран. Всеки ден има светски и религиозни събития.

Сред ангажираните с функционирането му като културен център е и Кадер Хасанова. В миналото заклет преводач към съда и митницата в Русе, лични дела я завеждат в турския град.

Става част от истанбулските българи, като мнението й е, че това са "хора с много големи сърца". За нея къщата е "нашата малка България". Най-много харесва неделните дни, когато всички българи се събират на едно място за църковна служба, обяд и кафе.