Проф. Божидар Димитров: Работата не плаши българина, стига да се плаща добре!

„Здравейте!” казваме на проф. Божидар Димитров, благодаря Ви, че приехте нашата покана!
Здравейте и успех на предаването!

Благодарим Ви! Започваме ведната с първия въпрос: в исторически аспект може ли да се каже, че българите сме фермерски народ?
Дълго време се смяташе, че българите са странстващи номади и скотовъдци. Последните изследвания показват, че това е земеделски народ, винаги живял в трайно уседнала държава. Такава е и Балхара – нашата прародина, такава е и при Кавказието – първата ни държава, основана след преселението, такива сме и когато сме дошли тук.

Т.е. връзката ни със земята датира от много векове. Някои казват, че по време на колективизацията сме я скъсали, може ли това да се счита за вярно?
Значи, не бих казах, то си остава генетично. Когато по „66-то постановление” раздадоха по 1 дка на хората, те бързо ги превърнаха в 2, 3 дка. Раздадоха им голи, каменисти земи. Те ги оградиха, разработиха ги и те станах плодни градини до 1989г.

В нашето предаване – „Фермата” 16 човека/играча трябва да започнат буквално от нулата, връщайки се 100 години назад. Според Вас кое ще им бъде най-трудно: многото работа ли, защото те, като в този концентрационен лагер, за който казахте, ще трябва да работят от сутрин до вечер, или някак си, взаимоотношенията на 16 българи, обработващи едно и също нещо?
Значи, работата не плаши бълагрина, стига да се плаща добре. Не е вярно, че сме мързелив народ. Плаща ли се добре – можем да работим!

Ами, ние сме обещали 100 000 лв., но това ще получи само един като голяма награда.
Така е. Би трябвало да предвидите по 10 и по 5 (хил. лв.) и за другите, но това е друга тема. Мисля, че взаимоотношенията ще бъдат проблемът.

Индивидът или групата е по силното качество на българина?
Вие забелязали ли сте къде сме силни? В индивидуалните спортове – бокс, борба. В груповите спортове – футбол – да не говоря на какво дередже сме. Разбира се, в момент на върховно напрежение, на върховна заплаха за нацията и държавата, българинът има свойството да се обединява и групово да постига големи победи.

Във „Фермата” ние ще се опитаме да върнем всички 16 участници от нулата. От началото. Да поговорим малко за историческите грешки и за личните Ви грешки. Ако можем да върнем България 100 години назад, какво бихте изчистили.
Ако мога да върна България 100 години назад – 1915г., нямаше да вкарам България на страната на Централните сили в Първата световна война. Това е била очевидна, не грешка, престъпление спрямо нацията.

Може ли да се каже, че след тази национална катастрофа сме започнали от нулата?
Не, не може да се каже, че сме започнали от нулата, защото България все още е 96 000 км², разполага с плодородни равнини и българският лев става конвертируем само след две години.

Вие самият от нула ли започнахте навремето и докъде си представяхте, че можете да стигнете?
Абсолютно от нула, да. Аз дойдох тук – в София студент, син на едно рибарско семейство, които дори нямаха възможност да ме издържат. Аз се издържах тук сам. Почнах действително от нулата – нямах нито апартамент, нито къде да живея и т.н. Докъде можех да стигна? Мисля, че не съм мислел, че мога да стана директор на Националния исторически музей.

Как са живели нашите прабаби и прадядовци?
Едната къща на дядо ми беше двукатна къща с чардак, сравнително заможен човек. Отдолу обаче в дама – така се наричаше долният етаж, където беше добитъкът. Най-ценният добитък – биволите, с които ореш. Иначе имаше къшла, където имаше овце, крави и т.н. Естествено, нямаше ток. Носеше се една приятна миризма на биволски изпражнения. Приятна беше, наистина. Или поне аз така я чувствах, не ме дразнеше чак толкова много. И имаше огнище, на което се събирахме. То светеше вечер. Там и спяхме, налягали на глинен под, на една черга послана.

Как се спеше?
Наредени като лампени шишета децата и внуците, и завити с една друга черга. Много приятно беше. Печахме си картофи, царевица.

Така ще спят и нашите фермери! А кое от живота преди 100 години е било по-хубаво от днешния живот?
Преди 100 години – хлябът. Значи, баба имаше пещ в двора, на която си печеше хляб.

И ние ще имаме! А как правеше брашното?
Ами, сама си го стриваше. Имаше един хромел, така се нарича, си върти и се получава брашно. И така, много приятно беше, хлябът ухаеше...

Точно така и ние ще го правим! Няколко бързи въпроса: знаете ли как се пали огън без кибрит?
Не. Не бих могъл.

А знаете ли кога и как се стрижат овцете?
Кога – знам, в началото на лятото се стрижат.

Знаете ли как се прави извара?
Не. Обичам да ям извара, обичам я повече от сиренето, но не знам.

Какви земеделски умения имате? Ако Ви върнем 100 години назад във „Фермата”, вземем Ви телефон, компютър и библиотека?
Значи, отглеждам дървета. Това ми е хоби. Може би сте чели, чули. Отглеждам дървета, знам всичко за дърветата. Не знам дали сте видели тази статистика: за пръв път миналата година броят на заселените на село с 2 000 превишава тези, които се заселват в града. Аз не бих живял, признавам.

Защо?
Тука ми е библиотеката, библиотеките, тука са контактите, връзките. Тука върша своята работа. На село не бих могъл да я върша.

Разбрахме, че от GSM-а не бихте се отказали, има ли нещо от съвремието, което Ви тежи и бихте премахнали моментално?
Не, нищо. Нищо не бих премахнал. Всяко нещо е направено в полза на човека.