Сигурно ви се е случвало, някой приятел да се завърне от някое красиво място и да ви показва снимки. Някои от тях също така с вълнение разказват за приключението да са участвали в организирано гмуркане около някой коралов риф.

Вече има достътъчно технически възможности под формата на малки фотоапарати, които може да се използват под вода на достатъчно дълбочина. Освен снимки, тези фотоапарати снимат и видео с отлично качество. Това са техническите възможности да заснемете и показвате къде сте били. Когато гледаш подобни клипове прави впечатление, че заснетите кадри често пъти не са стабилни, що се отнася до видеото.

Причините може да са различни, но една от тях е липсата на опит и работа с водолазна екипировка. Дали ще ви се напълни маската с вода, ще се замъгли или няма да успявате да изравните налягането в ушите си или просто няма да успявате да се задържите спокойно на дадена дълбочина. Всичко това са обстоятелства, които ще ви карат да мислите за тях, а времето за гмуркане ще изтече и може дори да останете с не особено приятно усещане.

“Отивам до Куба за да я видя преди тя да се е променила след отпадането на ембаргото, а мечтата ми е да се гмурна в океана” Това ми казва Иван, докато проверява екипировката си, преди да влезе в басейна. Причината да се гмурка на това място е курс на който се е записал.

Според него, това е разумен начин да пристигне в Куба подготвен и гмуркането му в океана да е истинско преживяване, а не да се учи на място. Преди да влезе той и още няколко души в басейна те получават кратък брифинг от Христина Димитрова, която не просто е водолазен инструктор, а и човек който се гмурка на сериозни дълбочини. Последното и постижение е 164 метра и както казва тя, това не е границата, която е ще я спе до тук. Нейните занимания са за професионалисти, а на курсистите дава знания за любители. Програмата на обучение не е просто някакъв разказ на практически опит, а следва международно утвърдени стандарти на обучение. Така е и с това занимание. Христина обяснява на сухо, какви ще са упражненията и всеки елемент от тях.

Това е моментът да се обяснява и да се задават въпроси. Под водата е друго. Когато групата се гмурка, следват предвидените упражнения, но комуникацията е визуална и със знаци. Доста е интересно, особено ако не сте наблюдавали подобно нещо. Всеки изпълнява отделните упражния като има възможност да наблюдава как това се случва с друг курсист. Свалят се маски под водата, после се поставят и се учиш да извадиш влязлата вода. Работи се с жилетките с кислород, който регулират нивото на което се намираш, като или изпускаш или вкарваш кислород.

Учиш се на това, ако нямаш кислород, как да използваш или дадеш въздух на партньор до теб. Упражненията за сигурност как да “транспортираш” някого, който е без маска и кислород. Всеки елемент от упражненията е свързан с обстоятелство, което може да възникне и вие трябва да сте подготвени. Това е второ занимание и прави впечатление, че обучението тече гладко и без проблеми.

Когато наблюдаваш какво се случва и си само с маска и шнорхел, няма как да не съжаляваш, че не си част от участниците. Според Христина, няма нищо сложно или страшно и това е очевидно. Нещо повече. Не е необходимо да може да плувате за да се гмурнете.

Какво се случва при едно обучение, вижте видеото.