Ева не е истинското й име. Няма да видим и лицето й. Скриваме самоличността на тази жена, защото се страхува - че ще бъде пребита за това, че дава гласност на насилието.
Мъжът й я биел много често. Защо? „И аз не зная”.
Ева е жертва на домашно насилие години наред. Тръгва си, когато съпругът й я заплашва, че следващия път ще я убие. Прекарва 6 месеца в Кризисен център за жени и деца, жертви на насилие, заедно със сина си.
Той признава, че не е опитвал да помогне, защото го е било страх.
Децата свидетели на домашно насилие често са тревожни, депресирани и се страхуват да общуват с околните.
„Скубеше си косата, направо кичури, когато трябваше да заспи, това трябваше да се случи след скандал. Той се самонараняваше - хапеше си ръцете до кръв”, разказва ръководителят на кризисния център „Самарянска къща” Илина Терзиева.
Помощ жертвите на насилие могат да получат в кризисните центрове по места.
„Ние имаме 2 смъртни случая на жени, които не успяха да се овластят и при следващото завръщане вкъщи беше осъществен поредният тормоз, побой, и две от жените починаха”, разказва Диана Димова от сдружение „Самаряни”.
Специалистите признават, че въпреки усилията им голяма част от жертвите се връщат при насилниците си.
