Нови разкрития за дейността на Никола Вапцаров дава книгата „Оловна тишина“ – 80 години след неговата смърт.
В нощта на 04.03.1942 година Никола Вапцаров е задържан от полицията. Причината - нарушава Закона за защита на държавата, според който Комунистическата партия, тогава наричана Работническа, е престъпна.
Заедно с него са осъдени още 11 души, но едва 6 са заловени и разстреляни. Един от тях е именно Вапцаров. 11 дни след ареста той започва да пише своите показания, дадени преди това устно.
В 116 страници той назовава получени суми за извършени операции, адреси на конспиративни сбирки, дори прякори на свои съратници. Тези и още факти разкрива книгата „Оловна тишина“ на Ивайла Александрова, журналист и киносценарист.
„80 години ни се говори едно нещо, което не е истина, защото тази книга разравя цялата история, до дъно, до кости я разкоства“, обяснява тя.
Последните 10 години Александрова се превръща в един от най-големите изследователи на живота на Вапцаров. По повод 80-годишнината от разстрела на поета издава своята книга с непоказвани досега документи от Държавна агенция архиви и следствието.
„Предал е брат си, предал е приятелите си, художниците, които единствено са го признавали, цялата мрежа. Той не е зачетен като поет, той е бил страшно разочарован, че не са го признавали. На практика Вапцаров е бил признат на Никополското дело, там го защитава Светослав Минков“, обяснява тя.
Недооценен от своите другари, ангажиран с провинциалните структури на партията.
Новите свидетелства не променят образа на Вапцаров. Те го очовечават, показват, че един идеалист може да изпитва и страх, и съмнения, че поет за пореден път бива оценен посмъртно.
