Много ви благодаря! Много ви благодаря! Благодаря. Моля, седнете. Седнете. Благодаря ви. Обичам ви. Ще трябва да ми простите, загубих си гласа от крещене и ридания през този уикенд. И ума си загубих по някое време през тази година. Затова и ще чета.
Благодаря на чуждестранната преса в Холивуд. За да продължа това, което Хю Лори каза… Вие и всички ние тук, всъщност, сме част от най-очернените прослойки в американското общество. Помислете си само: Холивуд, чужденци и пресата. Кои сме ние? И какво е Холивуд, всъщност? Просто някакви хора от други места.
Аз съм родена, израснала и създадена от обществените училища в Ню Джърси. Виола е родена в изполичарска барака в Южна Каролина и е израснала в Лонг Айлънд. Сара Поулсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е едно от седем или осем деца от Охайо. Ами Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим. Къде са им свидетелствата за раждане? И красивата Рут Нега е родена в Етиопия и израснала в… не, в Ирландия, мисля си. Тя е номинирана за ролята си на момиче от малък град във Вирджиния. Райън Гослинг, като всички най-приятни хора, е канадец. Дев Пател е роден в Кения, израснал в Лондон и е тук, защото е играл индиец, израснал в Тасмания.
Холивуд е препълнен с хора, които не са от тук. Ако ги изритате до един, няма да имате нищо друго за гледане, освен футбол и смесени бойни изкуства, които не са точно изкуства.
Дадоха ми три секунди, за да кажа всичко това… Единствената работа на актьора е да влезе в животите на хора, които са различни от нас и по този начин да ви покаже какво е чувството. Има много, много, много силни изпълнения през тази година, които направиха точно това – спираща дъха, страстна работа.
Имаше едно изпълнение тази година, което не остави без думи. То пусна котва в сърцето ми. Не защото беше добро, нямаше нищо добро в него. Беше ефективно, свърши си работата. Накара целевата му аудитория да се смее и да си покаже зъбите. Това беше моментът, когато личността, която иска да седне на най-уважаваното място в нашата държава имитираше репортер с увреждане – някой без възможност да отвърне. Това разби сърцето ми, когато го видях. Все още не мога да го изкарам от главата си, защото не беше филм. Беше реалният живот.
Този инстинкт да унижаваш, когато е моделиран от някого в публичното пространство, от някой мощен, навлиза в живота на всеки, защото се превръща в своеобразно разрешение за други да правят същото. Неуважението поражда неуважение. Насилието поражда насилието. Когато силните използват позицията си, за да тормозят други, ние всички губим.
Това ме води към пресата. Нуждаем се от принципни медии, за да държим властта отговорна, за да ги привикваме на килима при всяко грубо нарушение. Това е причината, поради която нашите основатели са поставили пресата и нейните свободи в нашата конституция. Затова и призовавам известната със своята състоятелност чуждестранна преса в Холивуд и всички тук да се присъединят към мен и да подкрепят Комитета за защита на журналистите. Ще се нуждаем от тях, за да продължаваме напред. Те ще се нуждаят от нас, за да бранят истината.
Още едно нещо. Веднъж, когато стоях на снимачната площадка и хленчех, че ще работим до късно или нещо от тоя сорт, Томи Лий Джоунс ми каза: Не е ли страхотна привилегия, Мерил, просто да бъдеш актьор? Да, наистина е. Трябва да си пропомняме един на друг за привилегията и отговорността на емпатията. Трябва всички да сме горди от работата, която Холивуд отличава тази вечер.
Както моята приятелка, напусналата ни принцеса Лея, ми каза един път: Вземи своето разбито сърце и го превърни в изкуство.
Благодаря ви!
