Почитател съм на тениса от години. Запален почитател, от онези, които не пропускат мачове на любимите си спортисти. Или ако пропуснат, гледат записите задължително. Някои мачове гледам безпристрастно. На други е по-добре да не сте около мен, защото... Е, ами освен че е шумно, е и доста напрегнато. А и коментирам. Вероятно си говоря повече, отколкото говори Цонга, когато играе. На живо съм гледала турнири в България и в Италия. Но за пръв път в Мадрид получих акредитация за журналист. След като първоначалната радост отмина, вече бях в самолета, а на следващия ден – на стадиона. „Caja magica” или магическата кутия е голяма и малко объркана за човек, който не знае къде да отиде. „Много добре е направено, но лошо индикирано”, казва ми човек от охраната, докато ме упътва към прес зоната. Първата среща, която гледам, е Шарапова – Лисицки. Точно предната вечер Григор Димитров е направил сензация, след като е отстранил от турнира световния номер 1 Новак Джокович. Фактът, че съм представител на България, ме кара да се чувствам с една идея по-важна точно в този момент. Централният корт е огромен, а Маша бързо-бързо се справя с опонентката си. Веднага след края на мача тичам до прес зоната, за да чуя коментарите на Шарапова за срещата. Доволна е, усмихната е, отговаря на въпросите за мача и вече мисли за следващата среща, която е на другия ден. Междувременно Серина Уилямс е на корта. И нейният мач е доста кратък. Следва среща, която чакам с нетърпение – Надал – Южни. И не заради Южни. А заради Рафа, който освен, че играе пред своя публика, е един от личните ми фаворити.

Равносметката е следната: Изгледах общо 12 мача, присъствах на няколко пресконференции, направих някакви си 770 снимки и получих автограф от Рафа Надал. Не е зле като за фен :-) А и се порадвах на успеха на Надал, който триумфира с титлата в Мадрид. Бях и на мача на Гришо срещу Вавринка. Залата беше пълна предимно с българи. Имаше и шепа фенове на Стан Вавринка, но въпреки, че Гришо не успя да спечели, беше изпратен от публиката като победител. Станах свидетел и на друга изненада – Федерер отпадна от Нишикори. Но прие загубата мъжки, с чувство за хумор. Обясни на всички за пореден път, че няма намерение да се отказва от спорта. И че Ролан Гарос е далече, а следващата му цел е турнира в Рим (който вече започна). Най-пълен беше централният корт по време на мача между Давид Ферер и Рафа Надал. Рафа спечели, но реален шанс имаше и Давид, който пропусна мачбол във втория сет. Все пак неслучайно Рафа си е спечелил нарицателното име „краля на клея”. Попаднах на тренировките му, на които имаше и много публика. Хора на всякаква възраст и от всякаква националност. Обединени от една и съща страст – тенисът. Сигурно дълго време ще сънувам турнира в Мадрид. Но съм убедена, че това първо посещение няма да е последното...