Руската тенисистка Анастасия Павлюченкова първа спечели през тази година два турнира от категория "Интернешънъл" - в Монтерей и Ещорил, и е сред фаворитите за билет за София за Турнира на шампионките. 22-годишната московчанка прави отличен сезон, след като започна да работи с Мартина Хингис. В момента тя е номер 25 в световната ранглиста и има големи шансове да пристигна в България, ако не попадне в състава на Русия за финала на "Фед къп" с Италия, който е през седмицата, която започва на 28 октомври.
Павлюченкова даде интервю за официалния сайт на Турнира на шампионките със съдействието на отдел "Комуникации" на Женската тенис асоциация.
С две титли през този сезон имате шанс да играете в София. Какво ще означава това за вас?
Ще бъде приятно със сигурност. Мислех си за това, докато играех в Монтерей. В главата ми се въртеше: "Трябва да спечелиш титлата и ще имаш шанс да участваш на Турнира на шампионките". Играла съм в Бали и винаги е прекрасно да завършиш сезона с такъв турнир на красиво място.
Научихте ли нещо за турнира на шампионките в София миналата година?
Чух, че е минал много добре при отлични условия и страхотна организация. Никога не съм била в България. Познавам българи, но нищо повече.
Разкажете нещо за вашия стил на игра...
Определено съм агресивна тенисистка. Обичам да удрям здраво и да печеля точки с атака. Но се опитвам да комбинирам силата с технични изпълнения като къси топки и излизания на мрежата. Мисля, че мога всичко на корта, играта ми доставя удоволствие и се надявам моите мачове да не са скучни за гледане.
Какво мислите за турнир с групова фаза?
Трудно е, защото не участват много състезателки и има здрава битка още от първите мачове. Но също така е интересно, защото сме свикнали на пряка елиминация и е хубаво понякога да има разнообразие.
Кой е любимият ви турнир?
Най-вероятно ще стане този в Монтерей, защото го спечелих три пъти, за последно този сезон. Винаги се връщам там с удоволствие, защото се отнасят прекрасно към мен и чувствам екипа като второ семейство. На всички турнири е приятно и е трудно да избереш само един, но ако трябва да го направя, това ще бъде този в Монтерей, защото е много специален за мен.
