Фирми завладяват земите на цели общини. Половината от земеделската площ на Тополовград е продадена на търг на частна фирма, показа ново разследване на bTV.
Продадени са близо 18 хиляди декара на столична фирма за 2,5 милиона лева или 175 лева на декар при пазарна цена около 400 лева. Според местните земеделци те не са имали възможност да участват в търга, а сделката е неизгодна и със силно занижени цени.
Освен това, досега земеделците обработвали земята срещу символичен наем от около 10 лева на декар, а сега фирмата собственик им искала 3-4 пъти по-високи цени.
Фирмата, която купува земята, се казва „Акрес”. Справка в Търговския регистър показва, че е ООД с едноличен собственик на капитала Милена Лукова. Капиталът е 1000 лв. Основана е в годината, когато се взема решението за продажба на земята. Намира се на адрес на апартамент в София. Опитите на bTV да се свърже с неин представител бяха неуспешни.
Поредната крупна продажба на общинска земя влиза в общата тенденция, която допринася за увеличаване на диспропорцията в разпределянето на субсидиите в земеделието.
Статистика от преди 4 години показва, че 2,4% от фермерите получават 84% от субсидиите, което е 2-3 пъти по-голямо неравенство от останалите държави в ЕС. Страната ни неколкократно е получавала препоръки от Брюксел парите да достигат до дребния производител.
Феодализъм
Янко Янков обработва 4000 декара земя в землището на тополовградското село Синапово. Част от земята, за която се грижи, е общинска и земеделецът плаща на местните власти символичен наем от 10 лева за декар.
„Общинската земя, която обработваме, разбрахме, че са я продали на фирма "Акрес" със седалище в София. Без да ни предупредят и на много ниска цена. Ако я бяха предложили на нас, цената може би щеше да е двойно по-голяма отколкото са взели общината”, обясни Янко Янков.
Той би дал 400 лева за декар от тази земя, но общината я продала на софийската фирма „Акрес" за 175 лева на декар. Община Тополовгард поставила условие да се купят заедно, в пакет, внушителните 1906 парцела или почти 18 000 декара в землищата на почти 20 села. Явила се само спечелилата фирма.
„Местните фирми не могат да си позволят, просто не разполагат с тези суми, за да могат да си позволят да я купят тази земя. Те са над 2000 парцелчета. Всеки можеше да участва”, заяви общинският съветник Елко Карачолов.
Така частната фирма, без конкуренция в търга, придобива над 17 000 декара земя срещу едва 2,6 милиона лева. „Един път местните производители не могат да участват, втори път е изключително занижена стойността на земята. Реална тръжна цена 175 лева на декар”, обясни друг общински съветник Кера Спирова.
След сделката местните земеделци стават зависими от софийската фирма. „Те научиха, когато земята беше продадена и всеки тогава скочи: „Защо не бяхме предупредени”. Като имаме договори, не бяхме ли ние първите хора, които трябва да научим, да играем за земята, която обработваме”, попита общинският съветник и земеделец Петко Костов. Той допълва: „Фирмата постоянно ги притиска за по-висока цена. Те са ги взели от общината за 10 лева. Фирмите искат 30 лева, 36 лева стигат вече. Това е в троен размер”.
„Ако общината беше решила да продаде земята на мен, на другия колега арендатор, на третия -хората създават работни места, а тая фирма не създава работни места, тя купува земята, изнудва нас. Ако аз съм зависим от тях, мога да открия още две работни места, но няма да ги открия, като ми вдигат толкова наемите, аз де факто съм зависим от тези фирми”, коментира Янко Янков.
Кметът на Тополовград разказа пред bTV, че продал земята с добри намерения. С парите искал да построи предприятия. „Защото трябва да се създадат трайни работни места. Самата община ще построи на първо време две предприятия. Едното мандра, другото да бъде консервна фабрика”, обясни Божин Божинов.
„Тези средства, реализирани след продажбата на земя, не могат да бъдат инвестирани в изграждането на предприятия. Законът за публичните финанси е категоричен за какво могат да бъдат изразходвани тези пари”, каза общинският съветник Кера Спирова.
„Най-лошото беше, че земеделски производители, които обработват общинска земя, не бяха предупредени, че се продава земята”, обясни Петко Костов.
„Аз не съм съгласен с господина, защото ние в продължение на година разяснявахме и в местната преса и на Общински съвет разгласявахме, че земята ще се продава. То беше на страницата на общината, участвахме в интервюта. Ако се бяха обадили, нямаше да е така”, отговори кметът.
„Аз съм общински съветник и хората са ни избрали да управляваме тази община, но явно някои хора са решили да я продават, не да я управляват. Земята беше продадена неизгодно за цялата община и за хората. Доколкото знам, сумата от продажбата на земята е около 2,5 милиона лева. Тези пари можеше да се вземат от наеми и от ренти за 2-3 години”, каза още Елко Карачолов.
Около и над 100 лева на декар са годишните субсидии, които земеделците могат да получат, ако обработват тази земя. Фирмите, които завладяват земите на цели общини, искат до половината от субсидиите, без да работят земята. Само за наем.
„Те фирмите, които купуват земята, това им е идеята. Те не обработват земята, те я отдават под наем, даже не ги интересува кой я взима след това. Последните 3-4 години в този бранш е голяма лакомия, много други пари се пренасочиха в земеделието, от строителния бранш, в момента половината земеделие в България се прави от неземделци”, коментира Янко Янков.
Земеделците разказват, че парите от позамрялата спекулация със строителството по морето масово се насочват към земеделието.
„Ямбол, Хасково, тука всичко е купено от фирми, те само отдават под наем - не са земеделци. Тая земя, която са я купили сега, за около 3-4 години ще си я платят. Максимум 5, но даже са много”, смята Янко Янков.
Зависими от големи фирми, местните земеделци разказват, че са все по-малко склонни да инвестират в техника и да разкриват нови работни места.
„Точно феодализъм! Всичко в ръцете на един човек и решава съдби на цели села”, заяви Янков.
Куриозът
Куриозът в Тополовград е, че за два мандата администрацията на общината се увеличава от 74 на 220 души при намаляващо население. Повече от 50% на приходите на местната власт отиват за заплати.
„Идват избори, на това най-вероятно се дължи. Над 1500-2000 човека са напуснали общината или са починали, но общинска администрация се е увеличила 3-4 пъти”, коментира Елко Карачолов.
Коментарът на кмета бе следният: А младите хора какво да ги правим? Вие в София сте добре, нали? А младите хора в малките населени места какво да ги правим? Какъв е проблемът? Аз съм казал, че и 300 ще ги направя. Щом има пари, защо да не го направим, да ги оставяме да бягат в София и Пловдив.
„На последната сесия се гласуваха 15 бройки увеличаване на числеността на персонала. На фона на намаляване на населението ние увеличаваме администрацията”, каза общинският съветник Добрин Парнаров.
„Има пари, назначаваме. Всички са си точно на точното място. Например - култура, екология. Гордеем се, че сме една от най-културно-масовите общини с най-много мероприятия. Всеки си е заслужил мястото по някакъв начин”, отговори кметът.
Генезисът на проблема
Бившият земеделски министър Мехмед Дикме коментира в „Тази сутрин”, че трябва да се търси генезисът на проблема.
„Общините в България станаха собственици на голямо количество земя – над 8 млн. декара, които останаха непотърсени. Заедно с другата им земя, те притежават около ¼ от обработваемата земя в страната. Убеден съм, че сделката е абсолютно законна. Друг е въпросът дали е морална”, заяви той.
По думите му в момента рентиерството е най-добрият бизнес. Той обаче до десет години ще вкара България отново в ерата на пустеещите земи.
Според Дикме трябва да се предприемат законодателни промени след широка дискусия: „Ако ще се продават на тези цени тези земи, най-редното е първо да се предложат на хората, които живеят в общината. Вината е в гражданите, че избират такива кметове и общински съветници”.
Цялото разследване на Стоян Георгиев вижте тук:
