Валерия Младенова е студентка в Холандия, но обикаля света, като предлага идеи за решаване на световни проблеми. Тя живее в различни точки на земното кълбо, за да сбъдва мечтите си. 25-годишната жена учи стратегическо управление в Ротердам, а в свободното си време предлага решения за световни проблеми. Идеите й обикалят между Европа, Азия и Латинска Америка.
Амбициозната българка участва в младежки конференции по модела на ООН. В началото била делегат, днес е основен организатор.
„В Иран има една система от канали така наречени, те са канални системи, които са отпреди хилядолетия и до ден днешен се използват. Това е един начин, който е страшно природосъобразен. Водата не се изпарява. Лошото, е че поддръжката на тия канали изисква много труд. Моята презентация беше за климатичните промени и значението на водата в условия на климатични промени. Това, което пием е една част, това, което се използва в днешната индустрия, която е огромна, е нещо страшно голямо и за мен най-елементарното нещо е на всеки едни продукт да има футпринт на вода. Да се отбележи колко вода е използвана за този продукт. Това са най-елементарни неща, които трябва да наведат хората на мисълта, че водата няма да я използваме хилядолетия наред”, обяснява Валерия.
След конференцията в Техеран, младата жена разбира, че само със забрадка не може да стопи културната бариера. „И аз тръгнах сама да търся нещо да хапна да си купя и оттам във всяко едно магазинче, в което влизах, хората ме гледат сама жена...със забрадка... Влизам и в момента, в който започвам да говоря на английски, отварят едни големи очи...”, разказва за преживяванията си студентката.
След Иран Валерия се озовала в Пакистан. Поканил я организатор на младежки форум. „Тъй като в Пакистан не можеш да накараш много западноевропейци да дойдат и за него беше особена чест... В Иран си мислеха, че съм иранка, но в Пакистан определено не си мислеха, че съм пакистанка...”, казва Валерия, чиято задача била да води комитет, който обсъжда правата на жените по време на война.
В Бразилия обаче тя разбира, че дори и най-строгите правила могат да се нарушат. „Всеки един модел на Обединените нации следва малко или много модела на една сесия в ООН. Общо взето в Бразилия нещата бяха най-леко засегнати. Примерно, ако един делегат иска да излезе, трябва да попита за специално разрешение по специален код. Там беше - става и си излиза”, продължава разказа си Валерия.
След сериозните срещи, тя намира време и за забавление. Намира и начин да се приспособи, защото купонът зависи от географските ширини. Засега Валерия не мечтае да сяда на мястото на Бан-ки Мун . Между лекциите в Ротердам и следващата коннференция в Индия пише дипломната си работа в България. Решила е към големите си мечти да върви с малки стъпки.
