Миналата седмица bTV показа работници от фирма за производство на хладилна техника, които не са получили по 4 заплати от своя работодател. Работниците са осъдили работодателя, подали са жалби в цели 6 държавни институции, но се оказва, че няма сила, която да им върне полагащите им се по над 5 хиляди лева.

Право на отговор поиска техният работодател. Без да отрича, че дължи заплати на служителите си, младият предприемач Кристиян Пиперов разкрива защо се е стигнало до краха на предприятието.

Инженери от фирмата за производство на хладилна техника поискаха да се криминализира неплащането на трудови възнаграждения. Собственикът на предпиятието обаче смята, че такава мярка само ще задълбочи проблемите на повечето български фирми.

„Първо искам да каже, че действително тези заплти не са изплатени за служителите. И според мен това, което нашите служители са инициирали, един такъв репортаж, е абсолютно правилно и трябва да има гражданска позиция. Но трябва и от своя страна и бизнесът да излезе и да каже какви са проблемите. В момента се тиражира едно общо мнение, че едва ли не бизнесът е виновният, бизнесът е престъпният, който търси варианти да злоупотреби със служителите. Не изключвам, че има такива случаи, но масово в момента фирмите са в такова затруднение и начинът е да се търси обеднинение на бинзеса и заедно с държава и банки, да се търси да се подпомогне бизнеса,а не да се ликвидира”, казва Пиперов.

Той показва високотехнологичното, модерно производствно предприятие за хладилна техника, което е построил, за да ни докаже, че намеренията му са били да произвежда и да плаща заплати. Разказва как се стиганло до краха на фирмата му.

„Успоредно със стартиране на проекта, ние участвахме по оперативните програми. Ние, виждате, на 9.1.2009 г. сме подали по „Технологична модернезиация в малки предприятия” за общо над 2 милиона евро субсидия. Неофициално ще ви кажа, че на нас ни беше поискана огромна сума в размер на 30% от субсидията, за да ни мине проекта- подкуп”, обяснява собственикът.

И така Кристиян Пиперов получава отказ по тази програма. „Построена е фабриката, ние в следващия момента трябва да започнем да изплащаме кредити, което от своя страна означава, че без машините и съоръженията не можем да започнам да произвеждаме, което наложи тези съоръжения да се вземат на лизинг”, споделя мъжът.

Без планираните 2 милиона лева по Оперативната програма, почти готово предприятието остава без оборотен капитал и опира до милостта на банките.

„Другото нещо е, че банките в тази ситуация на криза са неадекватни. Голямата част от средния бизнес е поставен на колене в една ситуация, в която, ако няма достатъчна обезпеченост, банките не искат да отпускат нови кредити, а начинът да се преодолеят тези моменти е да има един оборотен капитал”, казва Пиперов.

Без оборотен капитал фирмата не може да изпълни своя голяма поръчка за Индия и започва да затъва. С развитието на кризата идват и нови проблеми. „Има и още няколко фактора - на фирмата ни се дължат ужасно много пари - говорим за стотици хиляди левове от други фирми, тоест имаме да събираме, завели сме дела. Тоест тук говорим за т. нар. междуфирмена задлъжнялост”. Така 130 българи, предимно инеженери останали без заплати, а накрая и без работа.

Според Кристиян Пиперов случилото се на неговия завод е симптоматично за целия среден бизнес в България и вместо криминализиране на неплащането на заплати, държавата трябва да подпомоне за оцеляването на заводите. Смята, че бизнесмените в България не дават достатъчно гласност на това, което се случва с икономиката и хората ги възприемат като престъпници. В момента предприятието на Пиперов търси чужестранен инвестирор, за да преодолее липсата на оборотни средства и да се върне към наемане на хора и изпълнение на поръчки.