Привидната интеграция на инвалидите у нас бавно, но сигурно заключва у дома едно 14-годишно момче с проблем и неговата майка.
Работната длъжност на Юлия Старчева е асистент за независим живот. Момчето, за когото полага грижи, е най-малкото от трите й деца. Георги е в детския инвалиден стол от 12 години поради недоглеждането на лекарите, които не откриват навреме диагнозата гноен менингит. Немарливостта в миналото обрича Юлия и съпруга й да се справят с непригодените условия в София. Основната трудност се оказва напускането на апартамента.
„Когато сме заедно, тука излизането от входа ми е най-трудно и то не толкова излизането, колкото прибирането, защото на излизане пускам количката по стълбите и слизаме, но за качването е...
Големичък е, а ще расте още и нещата ще стават още по-трудни! Докато беше мъничък нали така не ми правеше впечатление, защото хващаш, гушкаш го и тръгваш и не е проблем, но сега вече се явява голям проблем и излизането навънка, в смисъл дори хляб да отида да взема, когато съм самичка, трябва да го взема с мене, не мога да го оставя сам”, обяснява жената.
И ако за хората без здравословни проблеми осемте стълби - от партера до асансьора, не представляват проблем, за Юлия това означава, че тя трябва да носи Гого на ръце всеки път, когато й се налага да излезе.
„Трябва да се направи някаква рампа на стълбите, с която да можем да излизаме лесно, защото е много трудно. Мисля, че животът ни доста по-добре ще протича, но няма да имам това носене, защото на ден като го сваля два пъти и го кача... Не е само това, това не е някаква глезотия, това е някаква необходимост и би трябвало на всичките семейства, които си гледат децата и имат такива препятствия, да им подсигурят условия, с които да излизат навън. Като порасне още малко аз дори и на лекар не мога да го заведа”, притеснена е Юлия.
По закон инвалидите и техният придружител получават безплатни карти за градския транспорт. Преференцията обаче не се използва от никого, тъй като условия за превоз освен с кола не съществуват. Същият проблем оставя под ключ и други парализирани хора. По този начин неразрешеният казус с приобщаването на инвалидите остава незабелязан, тъй като те са приковани между четирите стени у дома.
Ежедневната гимнастика и рехабилитация значително са подобрили състоянието на Георги. До момента българските лекари дават лаишки отговори за здравето му. От друга страна, според специалистите в Израел, където семейството вече е ходило на преглед, има светлина.
Сметките на Георги Старчев:
В лева: BG69RZBB91551001411116
В евро: BG84RZBB91551001411137