Традициите на Йордановден: Мъжкото хоро взема страха

Мъжкото хоро на калоферци в ледените води на Тунджа на Йордановден е имало за цел превантивно да взема страха на околните, разказа в „Тази сутрин” историкът Божидар Димитров в разговор за традициите на празника.

Османската империя имала практиката да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. Така и станало с калоферската, на която е дадено място за заселване без данъци. Тя обаче трябвало да пази проход през Стара планина.

„Трябвало е превантивно да взимат страха на околните села. С това хоро са им казвали: „Погледнете какви мъже сме, погледнете с какво си имате работа. На нас не ни пука да играем час в тази ледена вода. Представете си как ще ви гоним и като ви хванем, какво ще ви правим”, обясни Димитров.

Той определи празника като един от големите български: „Сякаш нарочно са ги събрали през януари всичките големи светии. България е била земеделска страна - тогава народът нямал работа. Тогава им е оставало да ядат и да пият, което са произвели през годината... И деца да правят”.

Димитров призна, че на 17 години също се хвърлил за кръста в Созопол, но не успял да стигне първи до него. Призна обаче, че имало тактика за вадене на кръста: „Прави се група – 3-4 пречат на другите – всичко е борба, групите са няколко, без жестоки удари под кръста, в гърба, корема. Ние участвахме за масовка”.