Наведеният човек няма как да е стабилен, всеки минава и му плясва един зад врата – и това е огромната грешна на предводителите на държавата (…) Този режим въведе преклонение пред силата. В западната цивилизация няма господари, всички са равни. А у нас я отрекоха – у нас има градация на силата и силният е прав. Той може да удря тези под него, и да се кланя на тези над него, коментира в студиото на „Тази сутрин” политологът Евгени Дайнов.
За съжаление това поведение трябва да се коментира от психиатри. Да се държим пред по-силните като послушен роб, а по-слабите – да се мачкат, това е поведение, описано от Зигмунд Фройд. В политиката то обикновено се наказва с излизане от нея, каза пък колежката му Татяна Буруджиева.
Хората вече не искат дори да ги гледат (политиците – б. ред. ) в наведеното им положение, защото дори само гледайки ги, си мислят, че се омърсяват, добави тя.
Двамата политолози коментираха случая с върнатите на Турция предполагаеми гюленисти и последните развития във вътрешния ни политически живот.
„България е подписала много международни договори, според които не трябва да връща хора в страни, където може да има опасност за живота им. България обаче си прави пълни оглушки, докато си търси пред кой началник да се наведе – а това създава усещане за нестабилност. Днес е пред Турция, утре пред Русия, после – пред братята американци, после – пред Ангела Меркел…”, коментира Дайнов.
Утре на всекиго може да се случи да бъде депортиран, смята той.
Що се отнася до вътрешната ни политика, двамата политолози бяха на мнение, че такова безобразие не имало от 30 години.
Относно постигнатия компромис в управляващата партия, те бяха на мнение, че става дума за сделка, която конституира неравенството: ясно е кой е господарят и кой е на колене. Това, по думите им, означава край на политиката.
„Борисов говори сякаш става дума за махеленско-клюкарски отношения в Банкя. Така и откри кампанията си: „Аз открих, аз направих…” Ами това му е работата, при това с чии пари е „открил” и „направил”– с нашите пари. Всяко управление е правило това като Борисов, но с по-малко пари и с по-малко фукни”, коментира Буруджиева.
„От 2012 г. почти всяка година има избори и винаги се случвало нещо неочаквано, което е отваряло възможност за позитивно действие. Управляващите дори и да фалшифицират резултатите си, поне ще си ги знаят”, смята пък Евгений Дайнов.
