Обявяването на спортната база на НСА край Несебър за обект с национално значение в никакъв случай не трябва да се приема като национализация. Държавата не погазва частната собственост, а чрез тази мярка търси начин да предпази терена и целостта му от дейности, които могат да попречат на обучението на младите хора. Така областният управител на Бургас Константин Гребенаров обясни пред bTV вчерашното решение на правителството да обяви базата „Васил Левски” за национален обект с цел да се потуши напрежението между студентите от спортната академия и собствениците на реституирани имоти.
Гребенаров подчерта, че е опитал да реши дългогодишния спор през 2009 година, преди той да ескалира до сегашните нива. „Чрез акта за Публично-държавна собственост исках да намеря близост между интересите на собствениците, общината и НСА. Имах идея покрай вече съществуващите сгради да се обособи базата на академията. Но претенциите на всички страни по спора бяха крайно различни. Впоследствие собствениците решиха, че не искат преговори, а ще протестират пред сградата на Областната администрация и така нещата стигнаха пак до задънена улица”, обясни управителят на Бургаския регион.
По думите му строежът на хотел в непосредствена близост до базата така и не е бил спиран и все още продължава. Забрана за строителство влиза в сила от 15 май, затова на мястото в момента тече усилена работа, тъй като собствениците искат да завършат максимално голяма част от обекта преди тази дата.
Собствениците на възстановени в рамките на „националния” терен имоти обаче нямат намерение да се отказват от правата си и се заканиха да протестират и да бранят интересите си пред съда в Страсбург. По думите им спорната територия дори не се използва пълноценно за спортна база.
„Тук няма база, само частни мероприятия – купони, играе се табла, пие се, няма спортисти, няма нищо. Тая земя е наша, плащаме данъци, така че трябва да строим на нея, ако пожелаем, никой не може да ни спре”, каза един от собствениците на земя в района.
Част от недоволните от правителственото решение граждани изразиха съгласие да бъдат компенсирани за имотите си финансово – на пазарни цени, или с други имоти в непосредствена близост до базата на НСА.
По официални данни през 2002 г. е имало 5 реституирани имота на въпросния терен от 150 дка, а сега са 35. „Ако това е тенденция през 2020 г. може собствениците да станат 100 и как ще бъдат защитени интересите на академията, която е стопанисвала базата над 40 години”, попита в „Тази сутрин” мениджърът на базата доц. Христо Константинов. Той намекна за измама с цел кражба на държавна земя при процесите на реституиране на частите от терена край Несебър, но не пожела да внесе повече яснота по тезата си.
Решението на кабинета за базата е вторият му опит да я запази стриктно за учебни цели. При предишното подобно постановление отпреди две години, което беше отменено от съда след жалба на частните собственици, ставаше въпрос за 135 дка спортен терен. Тъй като от 2010 г. досега 50 дка от него са били застроени, настоящото решение на министрите обхваща останалата територия от 85 дка.
Напрежението между двете страни в териториалния спор се засили особено много през последния месец, когато студентите от НСА организираха масови протести в Несебър и дори в столицата. В действителност обаче въпросът за собствеността над земята край морето датира от близо 15 години и е бил обект на десетки съдебни дела.
