Най-касовата сръбска комедия с премиера у нас! "Парад" на Сърджан Драгоевич ще е на големия екран от 18 май. Режисьорът на лентата даде специално интервю за зрителите на „Тази сутрин". С него се срещна Лиляна Боянова.
Гангстер хомофоб - собственик на охранителна фирма, сключва сделка с група отчаяни гей активисти, за да не го напусне годеницата му. Звучи абсурдно, нали? Такава е рецептата на режисьора Сърджан Драгоевич за брилянтна балканска комедия.
„Някои казват, че съм използвал стереотипи във филма, но трябва да ви призная, познавам всеки един от персонажите
Той е човек от реалния живот, базирал съм образите на истински хора. Животът в нашите страни, преживели прехода, е доста особен. Особени са и моите герои. Но най-важното е, че аз ги обичам всички и им вярвам. И ще видите, че дори гангстерът хомофоб е някой, който може да се промени, който има голямо сърце и който въпреки всичко е добър човек”, категоричен е Драгоевич.
Той сподели, че идеята му е хрумнала още през 2001-а – „Когато група активисти от движението на хора с алтернативна сексуална ориентация бяха брутално пребити в Белград от неонацисти и футболни хулигани. И хората наоколо просто стояха и гледаха как ги пребиват, дори полицията не реагира. Години наред след това се опитвах да намеря верния тон, за да разкажа история за различията, за толерантността. Минах през различни проекти за сценарий - повечето от тях бяха в жанра драма. Но проумях, че ако направя тежка социална драма за този проблем, ще поставя моя филм в същата позиция, в която се намират хората с различна сексуална ориентация в Сърбия, което означава - в гетото. И през 2008-а реших да напиша комедия, и смятам, че избрах възможно най-добрия подход”, допълни той.
Подходът се оказва брилянтен, защото филмът става абсолютен блокбастър и надминава дори най-смелите очаквания на екипа. 600 хиляди зрители гледат „Парад" само на територията на бивша Югославия.
„Всички проучвания показват, че младите сърби мразят хърватите, мюсюлманите, албанците и гейовете
И няма никаква представа защо ги мразят!? Mисля, че „Парад” може да помогне това да се промени, да се пребори с предразсъдъците сред младежите”, смята режисьорът.
Въпреки че е типичен балкански филм, „Парад" е високо оценен на филмовия фестивал в Берлин, където отнася няколко награди.
„Какво прави един филм история, която те кара да се смееш, и да плачеш, която докосва. Не само в „Парад”, а и във всички други мои филми,
това се постига с превключването между забавно и тъжно в сюжета
Първо, аз виждам живота контрастно - забавен и тъжен през цялото време. И второ - защото съм учил за психиатър, завършил съм клинична психология - използвам този мой опит при режисирането на филми, за да манипулирам публиката, но в хубавия смисъл. А най-добрият начин да манипулираш публиката е като превключваш от смешно към тъжно и обратно. Това я кара да се вълнува и да чувства. И вярвам, че добрата режисура е като добрата психотерапия - изисква позитивна манипулация. Това е, което правя аз с моите филми”, допълни той.
На молба да разкаже любимия си виц, Драгоевич отговори така: „Трябва да призная, че не съм човек, който си спомня и разказва вицове. Обикновено пиша шегите в диалозите на моите филми и те стават още по-смешни. Но не съм добър в това да ги запомням и разказвам отново. Защото не съм толкова забавен като човек, правя смешни филми, но не съм забавен. Може би за нещастие на публиката съм доста сериозен човек. Може би дори леко скучен”.
Какво го кара да се смее всеки ден? „Има една поговорка, в която се казва -
"за човека, който мисли, светът е комедия, но за човека, който чувства, е трагедия"
Опитвам се да мисля и да чувствам едновременно. Всеки ден. Вярвам, че животът ни е тъжна комедия и също така вярвам, че нищо в живота не е толкова сериозно, че да не можеш да му се присмееш”.