„Ние сме заложници“ - това са думите, с които представители на коренното население яномами от сърцето на Амазония, посрещат чуждестранни журналисти.
Страхуват се за живота си заради незаконния златодобив по земите им и насилието, на което са подложени от златотърсачите през последните години. Няма значение, че живеят в резервати, които се ползват с официална протекция.
През май нелегални миньори, намиращи се в защитена зона в бразилска част от Амазония, са стреляли с пушки по коренното население, а племето яномами е отговорило с лъкове и пушки. Един представител на местните и четирима миньори са били ранени при инцидента, съобщи Би Би Си.
Само месец след това историята се повтаря, в началото на юни четири лодки с мъже хвърлят сълзотворен газ върху селище на коренното население. Това е поредният епизод от неотдавнашния ръст на насилието срещу местните и защитените територии, които обитават.
Земя, наторена със… злато
Богатият на полезни изкопаеми регион отдавна е обект на търсене от златотърсачите. През 80-те около 40 000 миньори нахлуват в резервата, носейки със себе си насилие и болести, като около 15% от коренното население загива. През 1988 г. бразилското правителство определя земите, които се обитават от яномами и други племена, за защитени от Конституцията.
През 1993 г. миньори опожаряват едно от селата и убиват 16 души. Това събитие е известно като клането в Хаксиму, пише „Ал Джазира“ в обширен материал по темата.
По последни данни в Амазония живеят около 27 000 души от племето яномами.
Обезлесяване, отровени водоизточници и заразни болести – „ползите“ от добива на злато
В бразилската част на Амазония в момента се намират около 20 000 златотърсачи, а местните твърдят, че броят им се е увеличил след избирането през 2018 г. на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, който обещава да развие Амазония икономически и да използва нейните природни богатства.
Според проучване на Национален комитет за защита на териториите срещу минното дело в Бразилия повишаването на цените на златото по време на пандемията от COVID-19 също е допринесъл за процъфтяващата незаконна дейност.
Правителството на Болсонаро отслаби защитата на околната среда през последните години, а критиците твърдят, че реториката му е окуражила златодобива в региона, отбелязва Би Би Си.
Копаенето на злато е опустошително за бразилската Амазония. Дърветата и земята са унищожени, а живакът, използван за отделяне на златото от песъчинките, изтича в реките, отравяйки рибата и водата. Попадайки в организма на човек, отровното вещество може да доведе до увреждане на когнитивните способности и зрението.
Според доклад от 2017 г., публикуван в сп. "Нейчър Къмюникейшънс" добивът на злато е отговорен за 9% от всички загуби на горски масиви в Амазония между 2005 г. и 2015 г., както и унищожаването на хиляди декара от земята на коренното население, отбелязва „Дойче Веле“.
Според експерти именно обезлесяването на амазонските гори е причина за опустошителните пожари, разразили се през 2019 г. Активисти и групи от коренното население осъждат липсата на действия от страна на правителство на Болсонаро срещу незаконната сеч и добив на полезни изкопаеми в защитените територии и твърдят, че прилагането на законодателството в областта на околната среда е недостатъчно финансирано.
Страдащата Амазония vs политическите желания на един президент
Проучване на института "Датафоля" от 2019 г. показва, че 86% от бразилците са против копаенето на злато на защитената територия на коренното население. Въпреки това дейността е насърчена от спорния законопроект на бразилския президент Жаир Болсонаро и лобисти на минния сектор, които призовават за узаконяване на добива на полезни изкопаеми в земите на коренното население.
Две години по-късно законопроектът все още не е приет, но през април стотици представители на коренното население излязоха на протест срещу евентуалното му прилагане в бъдеще.
Болсонаро отдавна твърди, че природните ресурси на земите на коренното население трябва да се използват за собственото икономическо благосъстояние именно на коренното население и на страната, добавя Си Ен Ен.
Около 13% от територията на Бразилия се определя като земя на коренното население и се простира из повече от 400 резервата. Според неправителствената организация RAISG в бразилската част от Амазония, където се намира по-голямата част от тези резервати, има повече от 450 незаконни мини, а предложеният законопроект вероятно ще доведе до драстичен ръст на златодобива.
"Отвориш ли веднъж вратата, ще се стигне до потоп и златна треска", казва Глен Шепърс, американски антрополог, който работи с коренното население, засегнато от незаконната миньорска дейност.
Проблемната законна търговия
Дори законната търговия със злато в Бразилия в голяма степен не е регулирана. Това води до появата на нелегални бизнеси и играе значима роля в унищожението на Амазония.
Властите смятат, че липсата на регулации в законната търговия улеснява престъпниците и позволява незаконно добито злато да влиза в легалната система.
„Измамите в този сектор са много лесни, а да се разследват подобни нередности е трудно. Единственото нещо, от което се нуждаеш, за да направиш транзакция на незаконно злато, са химикал и хартия“, добавят те.
По думите им, докато не се създаде онлайн система за следене на транзакциите на злато, властите няма да могат да проверяват в реално време кои от тях са легални.
По изчисления на Националната минна агенция около 30 тона от ценния метал на стойност около 900 милиона евро се търгуват незаконно в щата Пара ежегодно. Това е около шест пъти повече от количеството, което е обявено легално. Голяма част от него се изнася за Индия.
На фона на нарастващия натиск през май Върховният съд на Бразилия започва процедура, която ще принуди правителството да премахне нелегални миньори и дърводобив от защитените амазонски гори, където живеят различни племена на коренното население, обобщава „Ал Джазира“.
