„Ние сме заложници“ - това са думите, с които представители на коренното население яномами от сърцето на Амазония, посрещат чуждестранни журналисти.
Страхуват се за живота си заради незаконния златодобив по земите им и насилието, на което са подложени от златотърсачите през последните години. Няма значение, че живеят в резервати, които се ползват с официална протекция.
През май нелегални миньори, намиращи се в защитена зона в бразилска част от Амазония, са стреляли с пушки по коренното население, а племето яномами е отговорило с лъкове и пушки. Един представител на местните и четирима миньори са били ранени при инцидента, съобщи Би Би Си.
Само месец след това историята се повтаря, в началото на юни четири лодки с мъже хвърлят сълзотворен газ върху селище на коренното население. Това е поредният епизод от неотдавнашния ръст на насилието срещу местните и защитените територии, които обитават.
Земя, наторена със… злато
Богатият на полезни изкопаеми регион отдавна е обект на търсене от златотърсачите. През 80-те около 40 000 миньори нахлуват в резервата, носейки със себе си насилие и болести, като около 15% от коренното население загива. През 1988 г. бразилското правителство определя земите, които се обитават от яномами и други племена, за защитени от Конституцията.
През 1993 г. миньори опожаряват едно от селата и убиват 16 души. Това събитие е известно като клането в Хаксиму, пише „Ал Джазира“ в обширен материал по темата.
По последни данни в Амазония живеят около 27 000 души от племето яномами.
Обезлесяване, отровени водоизточници и заразни болести – „ползите“ от добива на злато
В бразилската част на Амазония в момента се намират около 20 000 златотърсачи, а местните твърдят, че броят им се е увеличил след избирането през 2018 г. на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, който обещава да развие Амазония икономически и да използва нейните природни богатства.
Според проучване на Национален комитет за защита на териториите срещу минното дело в Бразилия повишаването на цените на златото по време на пандемията от COVID-19 също е допринесъл за процъфтяващата незаконна дейност.
Правителството на Болсонаро отслаби защитата на околната среда през последните години, а критиците твърдят, че реториката му е окуражила златодобива в региона, отбелязва Би Би Си.
Копаенето на злато е опустошително за бразилската Амазония. Дърветата и земята са унищожени, а живакът, използван за отделяне на златото от песъчинките, изтича в реките, отравяйки рибата и водата. Попадайки в организма на човек, отровното вещество може да доведе до увреждане на когнитивните способности и зрението.
Според доклад от 2017 г., публикуван в сп. "Нейчър Къмюникейшънс" добивът на злато е отговорен за 9% от всички загуби на горски масиви в Амазония между 2005 г. и 2015 г., както и унищожаването на хиляди декара от земята на коренното население, отбелязва „Дойче Веле“.
Според експерти именно обезлесяването на амазонските гори е причина за опустошителните пожари, разразили се през 2019 г. Активисти и групи от коренното население осъждат липсата на действия от страна на правителство на Болсонаро срещу незаконната сеч и добив на полезни изкопаеми в защитените територии и твърдят, че прилагането на законодателството в областта на околната среда е недостатъчно финансирано.
Страдащата Амазония vs политическите желания на един президент
Проучване на института "Датафоля" от 2019 г. показва, че 86% от бразилците са против копаенето на злато на защитената територия на коренното население. Въпреки това дейността е насърчена от спорния законопроект на бразилския президент Жаир Болсонаро и лобисти на минния сектор, които призовават за узаконяване на добива на полезни изкопаеми в земите на коренното население.
Две години по-късно законопроектът все още не е приет, но през април стотици представители на коренното население излязоха на протест срещу евентуалното му прилагане в бъдеще.
Болсонаро отдавна твърди, че природните ресурси на земите на коренното население трябва да се използват за собственото икономическо благосъстояние именно на коренното население и на страната, добавя Си Ен Ен.
Около 13% от територията на Бразилия се определя като земя на коренното население и се простира из повече от 400 резервата. Според неправителствената организация RAISG в бразилската част от Амазония, където се намира по-голямата част от тези резервати, има повече от 450 незаконни мини, а предложеният законопроект вероятно ще доведе до драстичен ръст на златодобива.
"Отвориш ли веднъж вратата, ще се стигне до потоп и златна треска", казва Глен Шепърс, американски антрополог, който работи с коренното население, засегнато от незаконната миньорска дейност.
