През 2015 г. Европа може би я очакват политически сътресения, показва проучване на приложението за анализи на британското списание „Икономист” Economist Intelligence Unit.
Нараства популярността на популистките партии и някои от тях може да спечелят на избори и това да накара традиционните партии да сключат немислими досега съюзи. „Кризата на демокрацията” в Европа е в пропастта между елитите и гласоподавателите, казват анализаторите на „Икономист”.
Ниската избирателна активност и рязкото спадане на членската маса на традиционните партии са ключови фактори при този феномен.
Силно дестабилизиращо
Великобритания, където през май ще има избори, е „на ръба на потенциално продължителен период на политическа нестабилност”, смята ЕIU. Според експертите шансът след изборите да бъде създадено нестабилно правителство е много по-висок от обичайното. Те прогнозират, че популистката Партия за независимостта на Обединеното кралство (UKIP) ще отнеме гласове както от лейбъристи, така и от Консервативната партия.
Но най-скорошното политическо предизвикателство и тест доколко нарастващият популизъм води до успех на избори, ще бъде Гърция. Извънредните избори са насрочени за 25 януари, след като през декември парламентът не можа да избере нов президент.
Проучванията на общественото мнение показват, че крайнолявата популистка партия СИРИЗА може да се окаже най-силната партия след изборите. Ако това се случи и тя успее да състави правителство, това ще има отзвук в целия Европейски съюз и ще подейства като катализатор за политически промени на други места, казват от EIU.
„Избирането на правителство на СИРИЗА би било много дестабилизиращо, както във вътрешен, така и в регионален план. Това почти сигурно ще предизвика криза в отношенията между Гърция и международните ѝ кредитори, тъй като анулирането на дългове е основна част от политическата й платформа”, заявяват анализаторите на „Икономист”.
Имиграция и икономии
Други примери за избори в Европа, които може да доведат до непредсказуеми резултати, цитирани от EIU, са изборите в Дания, Финландия, Испания, Франция, Швеция, Германия и Ирландия.
„Тези страни са под общ знаменател: в тях има възход на популистките партии”, гласи прогнозата и продължава: „Чувствата против върхушката се засилиха рязко в еврозоната (и в целия ЕС) и рискът от политически проблеми и потенциални кризи е висок”.
Анализите показват, че популистките партии и движения – от ляво, от дясно и неопределилите се, изпълват вакуума, образувал се между старите политически партии и традиционната им електорална база. Противопоставянето на управлението на Брюксел, имиграцията и икономиите са ключови теми и обединяващи каузи за много от тези партии.
