Никой не можа да ми каже точно колко хора са хвърлени там. Някои твърдят, че са близо 4000 души, заяви журналистът Хунар Ахмад в студиото на „120 минути” по bTV. Той откри най-големият масов гроб в Сирия от началото на конфликта в близкоизточната държава.
По думите му там се намират телата на убити бойци от Свободната сирийска армия, от Отряда за народна защита на кюрдския народ и от Демократичните сирийски сили, както и от други опозиционни на „Ислямската държава” части. Местни жители му разказали, че повечето от тези мъже са били екзекутирани публично на площада в близкия град Слук.
Според някои експерти масовият гроб е най-големият от края на Втората световна война. Други го определиха като „арабската Сребреница”.
Ахмад описва самия град като призрачен – заради географската му близостта с град Рака, известен като „бастионът на ИДИЛ”, жителите на Слук напуснали града.
„Не разполагах предварително с информация за това място. Докато стигнем до там, ни се наложи да попитаме много хора къде се намира тази дупка, но никой не можа да ми каже, разказва Ахмад. По думите му скоро след това той и екипът му навлезли в територии, контролирани от „Ислямската държава”. Срещнахме човек, който ни каза, че тази дупка се намира преди град Слук, допълва той.
Иракският журналист разказа, че срещнал основно жени и деца по време на пътуването си в Сирия. Според него много от мъжете в региона са се присъединили към силите на сирийската опозиция, на Отряда за защита на кюрдския народ и Демократичните сирийски сили, тъй като „те знаят, че ако ДАЕШ влезе в тези райони ще извърши много военни престъпления. Тези хора също биха били хвърлени там”, смята Ахмад.
Запитан защо не се е опитал да потърси убежище в друга държава след като придоби световна слава преди година с предизвикателствата си към ИДИЛ, журналистът отговаря, че е не иска да се мести.
Аз съм син на Кюрдистан, който до момента няма собствена държава, така че аз не желая да напускам родината си. Аз съм журналист и искам да показвам събитията в иракски Кюрдистан и в други райони такива, каквито са в действителност. В момента много кюрди от различни части на региона се борят с ДАЕШ и не искат да напуснат родните си места, коментира той.
Вижте повече в цялото интервю с Хунар Ахмад, който влезе в световните медии пслед като нахлу на територия, контролирана от Ислямска държава в Ирак, с камера и микрофон:
– Хунар, много се радвам да те видя отново, приятелю. Не седиш мирен. След като се опита да влезеш от иракската страна към Ислямската държава, сега директно се опита да влезеш в Ракка. Защо?
– Добре заварил, Светльо. Аз също се радвам да те видя отново. В момента работя в кюрдската телевизия "Кюрдистан 24", където имам предаване „Репортер без граници".
– Какво беше чувството да се приближиш до Рака, да пътуваш към Рака? Чисто човешки.
– Не влязох в Рака, но успях да вляза в покрайнините на града. Както знаем, на тези места „Ислямската държава” или т.нар. ДАЕШ извърши много военни престъпления по тези места и особено в покрайнините на Рака. Частите на сирийските демократични сили вече успяха да освободят някои от тези покрайнини, но ИДИЛ все още представлява заплаха за този регион.
– Това село Слук, за което разказваш, че хората са били избити на площада, толкова призрачно място ли е колкото изглежда от кадрите ти?
– В този град прекарах един ден. Няколко пъти се опитах да разговарям с жителите на този град, но не успях. Успях да видя единствено изоставени къщи, тъй като както казах преди малко ДАЕШ извърши редица престъпления в тази част на Сирия.
– Кажи ми, този масов гроб, който показваш може би за първи път, някой знае ли колко хора са хвърлени там? И защо ти се опита да слезеш?
– Да. Светльо, това е работата на журналиста. Не разполагах предварително с информация за това място. Докато стигнем до там ни се наложи да попитаме много хора къде се намира тази дупка, но те не можаха да ми кажат. След това навлязохме в територии, контролирани от „Ислямската държава”. Срещнахме човек, който ни каза, че тази дупка се намира преди град Слук.
– Някой знае ли колко хора са хвърлени в тази дупка?
– Нямаше човек, който да ми даде тази информация и да ми каже колко е броят на хвърлените. Но много хора казват, че в тази дупка са хвърлени близо 4000 тела. Точни данни няма. Беше ми казано, че там са изхвърлени телата на 4000 души – бойци от Свободната сирийска армия, от Отряда за народна защита на кюрдския народ и от Демократичните сирийски сили, и от други опозиционни на „Ислямската държава” части.
– Цивилни хора има ли? Видяхме много жени и деца в твоите кадри, но мъжете им ги няма. Те последвали ли са тази участ – да бъдат изхвърлени в тази дупка?
– Много от хората в този регион – техните бащи и мъже са се присъединили към силите на сирийската опозиция, силите на Отряда за защита на кюрдския народ и Демократичните сирийски сили. Те знаят, че ако ДАЕШ влезе в тези райони ще извърши много военни престъпления. Те също са били хвърлени там.
– Ясно. Хунар, един последен въпрос. Ти си изключително известен вече. След първия ти репортаж ти влезе и в „Ню Йорк Таймс”, и в Си Ен Ен, и във всички големи медии. Въпреки това ти не тръгна към това да смениш държавата или да настояваш да дойдеш в Европа или в Америка. Какво те задържа още по земите, в които си роден, които горят? Питам те, защото хиляди души пътуват насам.
– Светльо, аз не искам да ходя в друга държава, тъй като аз съм син на Кюрдистан, който до момента няма собствена държава, така че аз не желая да напускам родината си. Аз съм журналист и искам да показвам събитията в иракски Кюрдистан и в други райони такива, каквито са в действителност. В момента много кюрди от различни части на региона се борят с ДАЕШ и не искат да напуснат родните си места.
– Разбирам. Добре. Последният път, когато си говорихме все още нямаше деца, някакви новини около това?
– Роди дете – момиченце, вече е на една година. Много хора ми казват „имаш жена, дете не трябва да се впускаш в подобни предизвикателства", но в моето предаване трябва да покажем случващото се не само на кюрдските или иракските зрители, но и на целия свят.
- Добре. Хунар Ахмад. Благодаря ти много. Един репортер без граници, а кой знае, може скоро да е носител на „Пулицър”.
