Ирена работи в офис, но е влюбена в усещането за свобода, което й носят планинските преходи. Обиколила е планините по целия свят, но едно пътуване до Непал през 2015 г. променя живота й завинаги.
Водач по пътя към хималайския връх Анапурна става 16-годишният Харк от Джагат, който я води през снежните преспи само по чифт джапанки. Ирена му подарява топли дрехи и обувки и така стават приятели, а за да продължат да си общуват, тя му оставя и таблета си.
Няколко месеца по-късно, завръщайки се в България, Ирена научава, че Източен Непал, където се намират новите й приятели, е разтърсен от опустошително земетресение с магнитут 7,9 по скалата на Рихтер. Над 3000 души загиват, а над 6500 са ранени. По чудо семейството на Харк оцелява. Спасява ги таблетът – подарък, чрез който те изпращат своя зов за помощ до Ирена.
„Казаха ми, че е било много страшно, много силно. Първо се е чуло много силен тътен и оттам е започнала цялата земя да се тресе много силно. Започнали са да падат дървета. Самото земетресение е активизирало свлачище, което цялото село го прави на нищо.
Абсолютно изцяло затрупани. Бяха оцелели, имаха само няколко счупвания... През май месец започва мусонният период и започват валежите. Казват, ако няма, ако не беше валяло нямаше да има вода, може би нямаше да сме живи. Пили са такава вода, която се е стичала кална.”
Ирена намира начин да им помогне като се свързва чрез интернет с американеца Грейк Хейски, който работи като спасител и по това време провежда обучение в близост до опустошеното село Джагат. Първоначално даряват дрехи и провизии от първа необходимост. След това двамата създават дарителски сайт и за 3 месеца събират сумата от 500 000 долара, с които да изградят нови домове за непалските им приятели.
Къщите им са обикновено около реките и свлачища, при всяко следващо земетресение ще се случи същото. И, за да се избегне за в бъдеще да има жертви, искаха да ги изнесат на тераси. В момента имаме 25 построени наново села, изцяло нови села от тези пари, които ги събрахме, разказва Ирена.
„Цялото село се събира. Няма разделение – всички са като мравчици. Всичко събират. От най-малкото нещо започват да градят. Не са тъжни, не са намусени. Не са нещастни.”
„Къщите по високите части в селата обикновено представляват една стая с кален под и едно огнище, което е по средата. Тези, които са в по-ниските, са от 4 кола – отдолу е за животните, отгоре дървена къщичка със сламен покрив. Нямат легла, нямат маси. Ядат с ръце. Когато дойде време за сън, вадят едни големи завивки и правят от тях постели.”
Влюбена в приключенията през 2016 г. Ирена тръгва на нов поход – 22 дни в ледниците на Далгахири. Справя се и с това предизвикателство, а по пътя обратно се запознава с тайнствен мъж от Кашмир на име Гюлзар.
„Той беше с едни бели дрехи, целият лъснат, бял чист, аз бях толкова мръсна... Най-много ме впечатли търпението. Имаше страхотно търпение.”
На третия ден от запознанството им той й се врича в любов и иска ръката й, но тя отказва. Ирена се връща в България, но екзотичния кашмирец продължава да търси контакт с нея чрез интернет.
„В един момент аз имах над 2000 снимки. Знаех му целия живот. Така се случи, че ми организираха експедиция. И той ми каза – къде отиваш и аз казвам – Еверест, и той казва и аз идвам с теб.”
Така в началото на 2017 г. по време на експедицията в Еверест Ирена получава отново предложение за брак. На самия връх. И приема..., а 6 месеца по-късно през октомври двамата вдигат сватба в Кашмир.
Три пъти ме питаха, съгласна ли си да се омъжиш за него, нали не те насилва, нали не те заплашва. В Индия и Кашмир, когато жената се омъжва, в джамията й сменят името. И той ми беше избрал Амира. Ходжата, обаче каза не, няма да се казва Амира, ще се казва Фатима.
Тогава баща му се разплака и ми разказа история. Съпругът ми бил отгледан от баба му, която, преди да почине, извикала майка му и баща й и казала: „Няма да го жените, Юлзар за жена от Кашмир, защото няма да бъде щастлив. Неговата жена ще бъде ангрези – ангрези на техния език означава чужденка. Той ще я намери на път и ще се казва Фатима. Няколко дни след това баба му умира, а майка му и баща му затова не му организират годеж и го чакат.
И така пророчеството в семейството на Гюлзар се сбъдва, сватбените празненства продължават още 3 дни, а Ирена вече има не само 2 имена, а и два живота.
„Най-интересното беше, че всеки ден той ми правеше подарък – различни рокли и ме караше сутрин, обед, вечер да ги сменям.”
През април я очаква ново пътуване до Непал със съпруга й. Двамата продължават да помагат на пострадалите от силното земетресение през 2015 г. непалски семейства. Това, което ще им занесат, обаче всъщност е вяра и надежда за щастие.
