Амбициите на американския президент Доналд Тръмп да си „присвои“ самоуправляващата се датска провинция Гренландия са предшествани от многобройни подобни желания на САЩ в миналото. Те датират още от XIX век. И макар темата отново да е на дневен ред заради последните поляризиращи изявления на държавния глава, американският интерес към най-големия остров в света има дълга история.
Гренландия заема ключово геополитическо място между Европа и Северна Америка и контролира т.нар. GIUK пролом – морски маршрут между Гренландия, Исландия и Великобритания. Островът е стратегически важен и заради богатството си на природни ресурси – нефт, газ и редки земни елементи. Освен това Гренландия е толкова студена, че е идеално място за енергийни центрове, за всичко, което се планира с развитието на изкуствения интелект.
Първата проява на интерес: 1867 г.
След покупката на Аляска от Русия през 1867 г., тогавашният държавен секретар на САЩ Уилям Сюард предлага страната да разшири влиянието си в Арктика.
По негова инициатива е изготвен доклад, който препоръчва придобиването на Гренландия и Исландия от Дания заради стратегическото им положение и минералното богатство.
Официална оферта обаче така и не е направена.
Необичайна идея: 1910 г.
Американският посланик в Дания Морис Ийгън предлага САЩ да разменят остров Минданао (тогава американска територия във Филипините) срещу Гренландия и Датските Западни Индии.
Това са били датски колониални територии в Карибско море, които днес включват Вирджинските острови на САЩ.
Предложението остава само на ниво идея. Няколко години по-късно САЩ купуват Датските Западни Индии (днес Вирджинските острови) за 25 млн. долара в злато.
Първата официална оферта: 1946 г.
След Втората световна война, когато САЩ поемат защитата на Гренландия, президентът Хари С. Труман прави първото официално предложение за покупка – 100 млн. долара в злато.
Аргументът е националната сигурност и нуждата от военни бази в Арктика в началото на Студената война.
Дания отказва да продаде острова, но разрешава на САЩ да изградят военни бази. Днес функционира само една – базата „Питуфик“ (бившата „Туле“). Това е мястото, където САЩ могат да активират своите системи за противоракетна отбрана. То е дом на около 10 000 души цивилен и военен персонал.
Ерата „Тръмп“
През 2019 г. Доналд Тръмп публично заяви, че САЩ искат да купят Гренландия, като сравни сделката с покупка на недвижим имот. Идеята беше категорично отхвърлена от властите в Гренландия и Дания.
След изборната си победа през 2024 г. обаче Тръмп отново повдигна темата, като този път не изключи и използване на военна сила за „присвояването“ на острова. Белият дом заяви, че придобиването на Гренландия е „приоритет за националната сигурност“ заради засиленото напрежение в Арктика.
Паралелно с това администрацията му обяви нови мита върху вноса от Европейския съюз, включително срещу стратегически сектори, което допълнително изостри отношенията между Вашингтон и европейските му съюзници.
Това са Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия, които ще бъдат обложени с 10-процентно мито от февруари 2026 г. и увеличено на 25% на 1 юни, ако не бъде сключена сделка за „пълното и цялостно закупуване на Гренландия“ от Съединените щати.
US President Donald Trump posts claiming Greenland as US territory. pic.twitter.com/YcK3dIFsAz
— ANI (@ANI) January 20, 2026
Дания и водещи европейски държави категорично отхвърлиха заплахите на американския президент и изразиха „пълна солидарност с Кралството Дания и народа на Гренландия“ в съвместно изявление. Освен осемте държави, заплашени от новите мита на Тръмп, реакцията в Европа също е единна.
Така, повече от 150 години след първите желания за покупка, всички опити на Съединените щати да придобият Гренландия засега остават неуспешни.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
