Засилва се бежанската вълна в пределите на Украйна. Стотици хиляди хора бягат от сраженията и търсят подслон в западната част на страната.

Специалните пратеници на bTV журналистът Христиания Червенкова и операторът Явор Бошняков са в украинския град Чернивци, където сирените за въздушни атаки не спират, но и не притесняват силно хората, които се стремят да живеят нормално в условията на война.

Градът приема все повече бежанци, най-вече от разрушения Мариупол. Според украински източници днес Русия е бомбардирала сградата на Червения кръст в окупирания град.

Украинците осъдиха атаката като едно от най-големите военни престъпления. Иван е родом от Мариупол. Разказва ни, че до последно не е искал да напусне дома си.

„Моето семейство се евакуира още в първите дни от войната. Събрахме се всички у дома, жените и децата взеха най-важните неща със себе си и напуснаха града”, казва той.

Руските ракети обаче принудили Иван и още стотици хиляди украинци да бягат, за да не загинат.

„Аз съм жител на Мариопул. 20 дни помагах, но на 15 март трябваше да напусна града. Преди 4 дни бях в Мариопул, пътувах и до Запорожие. Пътуването е сложно и опасно. Успяхме заедно с още хора да се евакуираме”, казва мъжът.

Повече от 60 000 украинци са потърсили убежище в Чернивци. Пред паметника символ на победата освобождението от Червената армия, днес Червеният полумесец раздава храна и топли напитки на бежанците, които бягат от войната.

Въпреки че е далеч от своя дом Иван оставя собствения си бизнес. Вече е доброволец в украинския червен кръст.

„От първия ден на конфликта даваме информация на населението. Помагаме на хората от града да се евакуират, организираме зелени коридори, когато е възможно. Руските войски не разрешават цивилното население да се спаси. Те блокират хуманитарните коридори. На практика бягството от града сега е невъзможно”, казва Иван.

Казва, че при първа възможност би се върнал в Мариупол.

По данни на украинските власти ситуацията е Мариопул е бедствена - 90% от инфраструктурата е унищожена, а 160 000 души остават в капан, без надежда да напуснат бомбоубежищата.