Крещящата мумия, отрита в дървен ковчег под гробницата на дрвевноегипетския архитект Сененмут, напомня на картината на Едмунд Мунк – „Викът“.

Мумифицираното тяло на жена крие 3500-годишна тайна, която изследователите сега искат да разкрият. То е открито през 1935 г.

Според д-р Сахар Салем, професор по радиология в университета в Кайро, починалата жена вероятно е била член на семейството на Сенемут - древноегипетски архитект, астроном и политик, един от най-могъщите, високопоставени и значими служители по време на ХVІІІ династия - една от най-известните династии на Древен Египет. 

Експертите смятат, че „викащата мумия“ е трябвало да сподели мястото за последен отдих с членовете на семейството си.

Археолозите откриват и погребална камера за майката на Сенмут - Хат-Нуфер, на обекта край Луксор, както и отделни погребения на негови роднини.

Пред списание Frontiers in Medicine изследователите съобщават, че "виртуално са направили дисекция" на мумията с помощта на компютърна томография и са изследвали кожата, косата и перуката ѝ.

Според тях жената е била висока около 1,55 метра и е починала на около 48-годишна възраст. Вероятно е страдала и от лек артрит.

 

В мумията са се намирали и органите на тялото. Това е изненадващо, тъй като методът на мумифициране в Новото царство (1550-1069 г. пр. н. е.) премахва всички органи с изключение на сърцето.

Жената била погребана с два пръстена от сребро и злато, а мазилата за балсамиране съдържали и скъпи вносни съставки като смола от хвойна и тамян. Перуката е направена от влакна от финикова палма и има други минерали по нея - вероятно за втвърдяване и боядисване на влакната в черно.

Според изследователите сложният характер на мумифицирането предполага, че – противно на предположенията по-рано, не е съвпадение или небрежност жената да е мумифицирана с отворена уста.

Изражението на лицето може по-скоро да се дължи на рядка, внезапна поява на rigor mortis - един от признаците на смъртта, причинен от химическите промени в мускулите след настъпването на смъртта. Процесът се характеризира с втвърдяването на телесните крайници.

„Причината може обаче да е била болезнена смърт или емоционален стрес. Конвулсиите на трупа могат да „замразят“ лицето по начина, по който изглеждала жената в момента на смъртта“, казва Салем. Точната причина за смъртта остава неясна.

Други експерти са скептични.

„Не мисля, че балсаматорът би се опитал да улови този спазъм – дори да се опитва цяла вечност“, коментира Салима Икрам от Американския университет в Кайро.

Процесът на изсушаване отнема 40 дни по време на мумифицирането. Според Икрам през това време е могло да се пренареди лицето. Други изследователи смятат, че устата просто се отваря и остава така.