Защо Доли Партън бе единственото нещо, около което американците се обединяваха?

Доли Партън беше много неща – кънтри музикант, филантроп, актриса, разказвач на истории и бизнесдама. Едно нещо обаче никога не беше – политик.

Но не си мислете, че това е така, защото никой не я е питал. През 1999 г., по време на участието си в токшоуто „Prime Time Country!“, певицата беше попитана от млада жена от публиката дали някога би се кандидатирала за политически пост.

Доли отклони въпроса с характерното си остроумие: „Аз по-скоро се възприемам като дипломат. Това са хората, които могат да ти кажат да вървиш по дяволите по такъв начин, че да започнеш да очакваш с нетърпение пътуването.“

Това беше нещо, което ѝ се е налагало да прави много пъти в продължение на десетилетия кариера, преминала през различни жанрове. С фенове, сред които имаше както баби, така и представители на поколението Z, републиканци и демократи, драг кралици и евангелисти, Партън беше своеобразен еднорог в поляризираното американско общество.

„Тя е единственият човек, който успява да прекрачи политическите разделения… т.нар. културни войни“, казва Сара Филипс, която преподава курс „Антропология на Доли Партън“ в Университета на Индиана – и все още ѝ е трудно да говори за певицата в минало време. Професорката се „свила на топка“ в кабинета си и „просто ридаела“, когато научила за смъртта ѝ.

Според скорошно проучване на YouGov нетният рейтинг на одобрение към Партън е бил 65% – в сравнение с 14% за Барак Обама, 3% за Тейлър Суифт, -19% за Доналд Тръмп и -18% за Джо Байдън.

Голяма част от тази универсална популярност се дължи на непоколебимия отказ на Партън да се намесва в политиката, от страх да не отблъсне част от почитателите си.

„Имам също толкова много републикански фенове, колкото и демократи, и не искам да ядосвам нито едните, нито другите, затова не се занимавам с политика“, казва тя в интервю за Fox News.

Тя отказва Президентския медал на свободата от двама различни президенти. Два пъти отхвърля предложението на Доналд Тръмп, позовавайки се на ангажименти в графика си и здравословни причини. Затова, когато няколко години по-късно Джо Байдън ѝ предлага отличието, тя смята, че също трябва да откаже – в противен случай би изглеждало, че предпочита единия президент пред другия.

След като във вторник беше съобщено за смъртта на Партън, почит към нея изразиха политици и от двете страни на политическия спектър. Тръмп нареди американските знамена да бъдат спуснати наполовина – чест, която обикновено се оказва на висши държавници и съдии.

„Никога не е имало човек като нея и никога няма да има“, написа Тръмп в социалните мрежи.

В своя публикация в социалните мрежи Хилари Клинтън написа: „Тя беше най-доброто от Америка.“

Въпреки че избягваше партийно-политическите спорове, Партън никога не е била аполитична – тя говореше по теми като правата на жените, равенството на ЛГБТК+ хората и движението Black Lives Matter.

Според Филипс именно готовността ѝ да изразява мнението си и нейното „невероятно усещане за собствената ѝ идентичност“ са били неразделна част от почти универсалната ѝ популярност и нейния собствен стил на „дипломация“.

„Тя винаги е била модел за жените – да проправят собствен път, да се грижат за себе си, да се уверят, че запазват правата върху интелектуалната си собственост, да отстояват собствената си финансова и творческа независимост“, казва Филипс пред BBC.

„И ако това не е феминизъм, тогава не знам какво е.“

Общественият интерес към възгледите на Партън започва много години по-рано, когато тя ясно показва на всеки, който е готов да я слуша, че не е типичната кънтри певица, излязла сякаш от един и същ калъп.

През 1977 г. тя се превръща в поп звезда, популярна далеч извън рамките на кънтри музиката, но вместо да отблъсне традиционната си публика, тя я разширява. След това, през 1980 г., прави своя филмов дебют в „От 9 до 5“ – сатирична комедия за правата на жените на работното място, в която участва и Джейн Фонда. В онзи момент Фонда е нежелана фигура в много части на страната заради активната си позиция срещу войната във Виетнам.

Но Партън отказва да се дистанцира от Фонда само за да угоди на по-консервативните си фенове.

„Уважавам убежденията на всеки човек и факта, че е готов да отстоява това, в което вярва. Но аз също съм от хората, които, ако не ми харесва откъде си го взел, мога да ти кажа къде да си го сложиш.“

След като научи за смъртта ѝ, Фонда написа в социалните мрежи: „Тя е завинаги вплетена във всички наши животи и сърца.“

Образът на Партън по подобен начин е вплетен в общественото съзнание: винаги леко кичозен, винаги бляскав, винаги усмихнат и винаги добър. Визията ѝ беше съзнателно изградена – поредният премерен ход на хитър предприемач, който разбираше шоубизнеса също толкова добре, колкото разбираше хората.

Когато телевизионната журналистка Барбара Уолтърс подлага Партън на остър разпит за външния ѝ вид в телевизионно интервю през 1977 г. – включително я пита дали певицата не е своеобразна шега – интервюиращата вероятно среща достоен противник.

„Доли Партън даде съвсем ясно да се разбере, че знае точно какво прави“, казва Филипс, размишлявайки върху начина, по който Партън се справя с интервюто.

„Това е начинът, по който тя се чувства комфортно, и тя дори казва [на Уолтърс]: „Всички си мислят, че шегата е за моя сметка, но всъщност шегата е за сметка на публиката. Много добре знам какво правя и мога да променя имиджа си когато пожелая.“

През годините журналисти многократно се опитват – и не успяват – да накарат Партън да се отклони от предварително подготвените си отговори. Но винаги когато я питат да навлезе в политическа територия, тя се измъква като боксьор, който избягва удар.

Вместо леви крошета основните оръжия на Партън са хуморът и самоиронията. По време на пресконференция през 2016 г. тя казва на група журналисти: „Мислех си да се кандидатирам… бихме могли да използваме още няколко чифта цици в надпреварата“, като посочва гърдите си.

Но Партън никога не се кандидатира за политически пост – въпреки че баща ѝ, докато е жив, обичал да обикаля града с автомобил, на който имало стикер на бронята с надпис „Доли за президент“.

Вместо това тя посвещава сърцето и душата си на благотворителността – например чрез своята „Библиотека на въображението“, която изпраща безплатни книги на деца по целия свят, или чрез работата си за подпомагане на финансирането на ваксината срещу COVID-19 на Moderna.

Благотворителната ѝ дейност идва от дълбоко лично място.

Партън израства в крайна бедност, отгледана в едностайна дървена къща заедно с още 11 братя и сестри. Когато кариерата ѝ потръгва, тя наема голяма част от семейството си в своите бизнес начинания и насочва част от богатството си обратно към местната общност в Тенеси.

През 1986 г. тя придобива дял в съществуващ увеселителен парк в планините, където е израснала, и той е преименуван на Dollywood – курорт и бизнес, който и до днес е най-големият работодател в окръга.

Музикантът от Тенеси Джеймс Роджърс, председател на борда на American Eagle Foundation, която си партнира с Dollywood за създаването на убежище за белоглави орли, си спомня за несравнимата доброта на певицата и за вниманието, което тя отделяла лично на всеки човек.

„Тя е дори по-сладка и добра, отколкото си представяте“, казва той пред BBC, припомняйки си случка отпреди десетилетия. Тогава Партън пристигнала за участие и го забелязала встрани заедно със съпругата му и дъщеря му Хедър, която била около 10-годишна.

Партън „отклонила целия си антураж, за да дойде при нас, а след това коленичила, за да поговори за минута с Хедър“.

„Истината е, че тя подкрепя всички“, казва Филипс, която е израснала в планините на Северна Каролина, „от другата страна на долината“ спрямо родното място на Партън в Апалачите на Тенеси.

Професорката прекарва „много време“ в курса си, разглеждайки политическите възгледи на Партън – или т.нар. „Dollitics“, дума, измислена от племенника на певицата, за да опише начина, по който тя се справя с деликатни и спорни теми.

„Тя иска всички лодки да се издигат.“

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google