"Започват да идват съобщенията. Мъртъв, мъртъв, мъртъв": Защо украински войници се бият на руска страна?

В Западна Украйна, зад високи стени и множество заключени порти, има лагер, пълен с мъже, заловени, докато са воювали за Русия.

Много от онези, които се крият на сянка по краищата на затворническия двор, са били вербувани от големи градове като Санкт Петербург и Екатеринбург, а не от отдалечени и по-бедни региони, както беше в началото на пълномащабното нахлуване.

Но не всички затворници са руснаци.

Сред тях има и войници от самата Украйна – мъже, които са отишли на война срещу собствената си страна.

Интервюирането на военнопленници не е лесна задача. На първо място трябва да се уверим, че те не са принуждавани да говорят, а след това да преценим доколко откровени са в конкретните обстоятелства, пишат от BBC.

Но тъй като нямаме достъп до руските военни вътре в Русия, това е възможност да се оцени динамиката на тази война и да се разбере какво може да мотивира мъжете, които участват в нея. Включително украинците, които се бият на страната на Русия.

Дадохме на всички право да откажат интервю и разговаряхме с тези, които се съгласиха, далеч от охраната и без камери. Освен няколко официални интервюта успях да разговарям директно с пленниците на руски език на различни места.

Антон е бил на 10 години, когато неговата част от украинския регион Донбас е превзета от сили, лоялни на Москва.

През 2022 г., когато Владимир Путин ескалира конфликта до пълномащабна война, той навършва 18 години и веднага се записва да се бие – за Русия.

„Не съжалявам за избора си. Отидох да защитавам земята си“, категоричен е Антон и ми разказва, че и неговите приятели са се записали доброволно.

„После започват да идват съобщенията по SMS. Мъртъв, мъртъв, мъртъв.“

Други затворници разказват същото – че всички, с които са отишли на война, са били убити.

Те казват още, че все по-малко хора се записват доброволно, за да ги заместят, въпреки огромните бонуси за постъпване в армията. Това подсказва, че желанието на Путин да избегне нова масова мобилизация скоро може да бъде подложено на изпитание.

Когато Украйна залови свои граждани на бойното поле, те са изправяни пред съд за държавна измяна.

След това обаче мъжете са изпращани във военнопленнически лагери заедно с руснаците.

Официално Киев все още ги смята за украинци и разглежда руския контрол над техните региони като временен. Но реалността на място е по-сложна.

„Те са много проруски настроени и националната им идентичност е силно размита“, казва Петро Яценко от украинския координационен щаб за военнопленниците.

Антон категорично не се смята за предател.

„Смятам себе си за руснак. Държавата няма значение, всичко е свързано с националността. Цялото ми семейство е от Русия. Всичките ми корени са там“, казва той.

Когато го питаме за украинската му фамилия, той отхвърля въпроса като незначителен.

Цяло поколение, родено в Украйна, вече е израснало под окупация, с руско образование и медии, изцяло контролирани от Кремъл. В продължение на много години и двете са представяли властите в Киев като „нацисти“ и нелегитимни.

След началото на пълномащабното нахлуване още повече територии са подложени на същото влияние.

Антон е попил всичко това и сега говори почти изцяло с руски пропагандни лозунги.

Той нарича Путин „моя президент“ и смята, че руският лидер трябва да продължи с опитите да превземе останалата част от Донбас, въпреки че стотици хиляди вече са били убити в опит да го направят.

„Срамно е, че хора са загинали, особено невинните“, казва Антон. „Но войната си е война. Можеше да бъде прекратена. Но никой не искаше да направи това.“

В затворническата болница Артьом лежи на легло в ъгъла, а тялото му е пълно с осколки. Той е воювал само два месеца.

Подобно на Антон, и той е от Донецк и доброволно е отишъл на война – не само заради парите.

„Имаме си наши сметки за уреждане“, казва Артьом, припомняйки си как неговият регион е бил подложен на тежък обстрел през 2014 г., когато украинските сили са се опитвали да попречат на отделянето му от Киев.

Военният му опит обаче го е оставил изпълнен с горчивина. Командирът му бил „лош“, а той така и не получил своите 400 000 рубли (около 3470 британски лири или 5000 долара) бонус за постъпване в армията.

Като допълнителна обида към Артьом и многобройните му наранявания, раненият руски войник на леглото срещу него е получил пет пъти повече пари.

Всички украински военнопленници, с които разговаряхме, са от райони, окупирани от 2014 г., и почти всички са се присъединили доброволно към руската армия.

Но един мъж от Донецка област ни разказа, че е бил принуден да воюва.

Докато говореше, погледът му постоянно се стрелкаше наоколо – очевидно не беше сигурен на кого може да се довери.

Според една официална оценка, базирана на „разузнавателни данни“, повече от 50 000 украинци са били мобилизирани против волята им в окупираните територии. Други оценки сочат, че броят е значително по-голям.

Мъжът ни разказа, че когато руснаците нахлули, семейството му останало там не заради някаква политическа или национална принадлежност, а защото Донецк бил техният дом.

Сега единственото му желание е да се върне при съпругата и децата си, а след това да избегне повторното му изпращане на фронта.

„Просто ще се скрия“, довери ни той.

Под прозорците на болницата и край наскоро варосаните стени има редици с ягоди и краставици, засадени от затворниците.

По-нататък силната миризма на лак от една стопанска постройка е почти непоносима.