Общият държавен дълг на Съединените щати надхвърли 40 трилиона долара за първи път в историята. Данните на Министерството на финансите на САЩ предизвикаха нови предупреждения за задълбочаващи се фискални проблеми, на фона на растящите разходи за социални програми и лихвени плащания, които значително надхвърлят приходите на федералното правителство.

Според последния дневен отчет на Министерството на финансите общият непогасен федерален дълг е достигнал 40,047 трилиона долара във вторник. От тази сума около 32,266 трилиона долара са държавни ценни книжа, притежавани от инвеститори и други кредитори извън федералното правителство, а още 7,782 трилиона долара представляват вътрешноправителствен дълг, предаде New York Post.

Така американският държавен дълг вече е повече от два пъти по-голям, отколкото беше преди по-малко от десетилетие. През януари 2017 г., когато Доналд Тръмп за първи път встъпи в длъжност като президент, дългът възлизаше на около 19,95 трилиона долара.

Пандемията е само част от причините

Около една трета от увеличението на дълга през последните години се свързва с мащабното държавно финансиране по време на пандемията от COVID-19. САЩ предприеха огромни разходни мерки за подпомагане на домакинствата, бизнеса и икономиката при управлението както на Доналд Тръмп, така и на Джо Байдън.

Останалата част от увеличението обаче е резултат от дългогодишен дисбаланс между приходите и разходите на федералното правителство, както и от решенията на последователни администрации.

Бюджетни експерти предупреждават, че ако тенденцията продължи, страната може да се изправи пред сериозна фискална криза. Според тях Конгресът ще трябва да предприеме непопулярни мерки – включително ограничаване на разходите, увеличаване на данъците или комбинация от двете.

„40 трилиона долара дълг не съществуват само в счетоводните книги на правителството. Той се усеща в цялата икономика и по един или друг начин достига до джобовете на хората“, заяви Мая Макгиниъс, президент на безпартийния Комитет за отговорен федерален бюджет.

По думите ѝ колкото повече средства се заемат, толкова по-голям става натискът върху инфлацията, ограничават се възможностите за финансиране на други бюджетни приоритети и страната става по-уязвима при бъдещи икономически или геополитически сътресения.

Макгиниъс отбеляза още, че границата от 40 трилиона долара е била достигната по-малко от пет месеца след като дългът е преминал 39 трилиона долара. За сравнение, на САЩ са били необходими до 1981 г., за да достигнат първия си трилион долара държавен дълг.

Все по-висока цена за американския дълг

На фона на рекордния дълг се увеличава и цената на финансирането на американското правителство.

Доходността по дългосрочните американски държавни облигации достигна нива, невиждани от години. Само дни преди достигането на границата от 40 трилиона долара Министерството на финансите проведе търг за 30-годишни държавни облигации на стойност 25 милиарда долара, при който доходността достигна най-високото си равнище от 2021 г.

Инвеститорите настояват за по-висока доходност, за да компенсират риска от притежаването на американски държавни ценни книжа в условията на огромно предлагане на облигации и нарастващ държавен дълг.

В сряда финансовият министър Скот Бесент обяви, че Министерството на финансите ще увеличи размера на обратното изкупуване на държавни ценни книжа с матуритет между 10 и 30 години до поне 4 милиарда долара на операция. Целта е да се подобри ликвидността на пазара и да се окаже натиск за понижаване на доходността по дългосрочните облигации.

Допълнителен повод за безпокойство е поведението на чуждестранните инвеститори. Те притежават близо една трета от американските държавни ценни книжа, но търсенето на американски дълг от чужбина е отслабнало през последната година. Това означава, че все по-голяма част от новоемитирания дълг трябва да бъде поета от инвеститори, които са по-чувствителни към цената и доходността.

Дефицитът също продължава да расте

Проблемът не се изчерпва само с размера на натрупания дълг. Федералното правителство продължава да харчи значително повече, отколкото събира като приходи.

Само през юли бюджетният дефицит е достигнал 432 милиарда долара – четвъртият най-голям месечен дефицит в историята на САЩ.

Ситуацията е допълнително усложнена от митническата политика. Приходите от мита са били отрицателни за трети пореден месец, докато разходите за социално осигуряване и здравеопазване за възрастните американци продължават да се увеличават.

За първите 10 месеца на фискалната 2026 г. федералният дефицит вече е надхвърлил общия дефицит за цялата 2025 г., при положение че до края на настоящата финансова година остават още два месеца.

Колко е допринесъл всеки президент?

Увеличаването на американския дълг се превърна и в политически спор между републиканци и демократи.

По време на първия мандат на Доналд Тръмп държавният дълг е нараснал с около 7,8 трилиона долара. Повече от половината от това увеличение е натрупано през последните девет месеца от мандата му, когато започнаха мащабните разходи заради пандемията от COVID-19.

При управлението на Джо Байдън дългът се е увеличил с около 8,4 трилиона долара. Освен разходите за възстановяване след пандемията, неговата администрация финансираше големи инфраструктурни инвестиции, субсидии за чиста енергия и други приоритети.

От завръщането на Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. дълговото натоварване на САЩ се е увеличило с още около 3,8 трилиона долара. Така общото увеличение на дълга по време на двата му президентски мандата досега достига около 11,6 трилиона долара.

Бюджетните анализатори обаче подчертават, че проблемът не може да бъде приписан единствено на един президент или една партия. Според Комитета за отговорен федерален бюджет решенията както на Тръмп, така и на Байдън са допринесли за увеличаването на дълга над нивата, които биха се очаквали при запазване на действащото законодателство.

Новият закон на Тръмп може да добави още трилиони

Един от най-големите въпроси е свързан с мащабния законодателен пакет на Тръмп за втория му мандат – т.нар. „Един голям красив законопроект“.

Според оценките на Бюджетната служба на Конгреса законът може да добави около 4,7 трилиона долара към федералния дълг.

Това е в противоречие с представянето на втория мандат на Тръмп като период на съкращаване на държавните разходи. В началото на управлението му бяха предприети мащабни съкращения на работни места във федералната администрация, включително чрез инициативите на т.нар. Департамент за ефективност на правителството.

Бюджетните експерти обаче посочват, че голяма част от тези съкращения засягат дискреционните разходи, които представляват най-малката част от федералния бюджет. Много по-големите разходи са свързани с програми, чието финансиране се определя от закона и които продължават да растат.

Социалните програми са сред най-големите разходи

САЩ харчат приблизително 7 трилиона долара годишно, като около 60% от тази сума отива за т.нар. задължителни програми.

В тях влизат социалното осигуряване и пенсионните плащания, Medicare и Medicaid, както и разходите за грижи и обезщетения за ветерани.

Тези разходи обикновено се увеличават с времето, тъй като са обвързани с броя на получателите и с нарастващите разходи за живот. Именно затова бюджетните експерти ги определят като един от най-сериозните дългосрочни фактори за увеличаването на федералния дефицит и дълг.

Преминаването на границата от 40 трилиона долара се превръща в поредния сигнал за мащаба на проблема. Въпросът вече не е само колко дълг има американското правителство, а доколко икономиката и политическата система на страната могат да продължат да поемат нови заеми, без това да доведе до значително по-високи лихви, ограничаване на бюджетните възможности и в крайна сметка – до по-сериозна финансова криза.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google