Българските ученици се връщат на училище в понеделник съгласно строг, нов анти-ЛГБТК+ закон, с който се присъединяват към източно- и централноевропейски нации, които се борят с правата еднополовите двойки в училищата и обществото като цяло, коментира Ройтерс.
След подобни законодателства в Русия, Унгария и Грузия, България миналия месец въведе забрана за „пропаганда, популяризиране или подбуждане“ на ЛГБТК+ темите във всички училища, посочва агенцията.
Крайнодясната партия в Словакия обяви плановете си да въведе своя собствена забрана този месец.
Правата на ЛГБТК+ са обект на все по-голяма критика в части от стария Източен блок.
За 34-годишния Иван, хомосексуален учител в българската столица София, това означава да започне новата академична година с дълбоко чувство на безпокойство, коментира Ройтерс.
Несигурен какво може да каже сега на своите ученици, Иван споделя, че се притеснява да бъде верен на себе си в клас.
„Все още съм в шок. Сигурно някои от новите ми ученици ще ме попитат за венчалната ми халка и ако кажа, че имам съпруг, това ще бъде ли пропаганда?“, пита Иван, който иска да бъде идентифициран само с малкото си име, посочва фондация "Томсън Ройтерс".
„Знам, че ръководството ще ме подкрепи, но не знам какви ще са родителите. Може да ме обвинят, че пропагандирам сексуалната си ориентация“, казва още той.
България вече се класира зле по темата за правата на ЛГБТК+ сред страните от Европейския съюз. Еднополовите двойки нямат правно признание в страната и не е възможна смяна на пола, посочва Ройтерс.
Сега активисти казват, че страната е достигнало ново дъно с ограничаването на правата на хомосексуалните в образователната система.
„Това, което видяхме с унгарското законодателство, е, че имаше смразяващ ефект. Стига се много по-далеч от думата на закона“, коментира Белинда Диър, старши служител в ILGA Europe – организация за застъпничество за ЛГБТК+.
„Русия е пионерът и за съжаление ние наистина очакваме повече страни да се присъединят към нея. Като чета законите в Унгария, Грузия и България – те не са идентични, но това е една и съща формулировка по различни начини“, казва още тя.
Поправката в Закона за предучилищното и училищното образование на България беше внесена от „Възраждане“ - крайнодясна, проруска партия, посочва Ройтерс, като отбелязва, че формацията е била четвъртата по големина в парламента.
Агенцията отбелязва, че законът е одобрен след изненадващата подкрепа на проевропейска партия - Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), докато политиците се борят за популистки гласове.
„Имаме проблем и това е голям проблем (...) не е хуманно и е античовешко да се насърчава нетрадиционното сексуално възпитание в училищата“, коментира пред парламента Костадин Костадинов, председател на „Възраждане“ през август, припомня Ройтерс.
Промените предизвикват протести в столицата и в цяла Европа. Стотици учители подписват петиция, заявявайки, че законът е "напълно несъвместим" с реалностите на училищния живот.
В отговор „Възраждане“ публикува списък с имената и местонахожденията на 26 от подписалите петицията, отключвайки ярост и злоупотреби онлайн за много от посочените.
Прокуратурата във Варна е започнала разследване на престъплението, за да установи дали има данни за извършено престъпление.
За Иван следващите няколко месеца - и страхът от това, което може да последва, е възможно да се окажат последния тласък за него - за да напусне София и да започне нов живот в чужбина със съпруга и дъщеря си.
България вече има едно от най-бързо намаляващото население в света, отчасти поради високите нива на миграция.
„Аз бях повече за преместването, отколкото съпругът ми, но цялата тази среда в момента, политическата обстановка, промени и неговото мнение”, споделя Иван.
"Това е само първата стъпка, ще има още промени. Просто не се чувстваме защитени“, допълва още той.
ПОЛИТИЧЕСКИ ФУТБОЛ
През октомври в страната ще се проведат седмите парламентарни избори за малко повече от три години.
„Тези политики и това законодателство не отговарят на това, което обществото иска или има нужда. Това е политическа тактика, обикновено преди избори“, коментира Белинда Диър.
„Това е много лесна и обичайна тактика, прилагана с малцинства, мигранти, бежанци и ЛГБТК+ хора. Как да разсейваме, как да разделяме“, допълва още тя.
Проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права - група правни експерти, политолози и социални учени, статистици и комуникационни специалисти - показва 5% увеличение на физическите атаки срещу ЛГБТК+ българи през 2023 г. спрямо 2019 г.
Броят на респондентите, които казват, че са се сблъсквали с дискриминация, е намалял през същия период, но страната все още има най-висок процент на инциденти в сравнение с други европейски страни.
Наско Стаменов, учител по химия, който живее в София, казва, че е бил заплашван, защото се противопоставя на новия антигей закон, но е решен да продължи да говори, посочва Ройтерс.
Той каза, че е привилегия да живееш без страх като хетеросексуален мъж.
„Имал съм ЛГБТК+ ученици, които са споделяли идентичността си с мен, и като учител отговарям на несигурността, която имат – казвам им, че нищо в тях не е сбъркано“, каза обяснява 32-годишният Стаменов.
"Не ме е страх. Кое е най-лошото, което ще се случи? Ще ме набият? Аз съм учител. Ще лежа известно време в болница и след това ще се върна и ще преподавам“, казва той.
Промяната, която е в ход в България, е сравнима с Русия, която криминализира популяризирането на всички проблеми на ЛГБТК+ през 2022 г. Това прави почти невъзможно за нехетеросексуалните руснаци да бъдат открити за своята сексуалност във всяка сфера на живота.
Оттогава подобни закони са приети в Унгария и Грузия, докато крайнодясната Словашка национална партия (SNS) в Словакия също планира закон срещу „пропагандата“ на ЛГБТК+ в училищата.
Учители и активисти казват, че формулировката на поправката в България е особено тревожна, поради неясното описание на това какво всъщност представлява „пропаганда“, коментира Ройтерс.
„Написано е абсурдно, което отваря вратите за много неприятности“, посочва 25-годишният преподавател по език Светослав Стойчев, който също се е подписал под петицията.
„В нашите училища няма нищо като пропаганда, така че не е необходимо тази поправка да съществува“, отбелязва той.
Обсъжда се и по-нататъшна поправка в Закона за закрила на детето – ход, от който активистите се опасяват, че може да доведе до забрана на ЛГБТК+ „пропагандата“ далеч извън българската училищна система, посочва Ройтерс.
„Искам хората да осъзнаят, че това не е само битка за ЛГБТК+ общността, това е битка за всички. Просто започва с нас“, казва Иван.
"Къде спира? Ще продължа да бъда видим, за да покажа, че сме тук, съществуваме и сме като всеки друг“, заявява той.