Дипломацията на сръбското правителство, балансираща между европейските амбиции и връзките с Русия, може да постави страната в деликатна ситуация тази зима, между санкциите върху руския петрол, зависимостта от газа от Москва и натиска от Брюксел, смятат анализатори.
От началото на октомври Сърбия се опитва отчаяно да намери начин да отмени американските санкции, наложени на най-голямата петролна компания в страната - NIS, която е предимно руска собственост.
„Времето натиска, трябва да намерим решение“, обобщи в началото на седмицата министърът на енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, която не отговори на исканията за интервю от АФП.
NIS, която управлява единствената рафинерия в страната, снабдява около 80% от бензиностанциите в страната, а запасите ѝ трябва да стигнат до 25 ноември, според министерството на енергетиката.
„Рафинерията трябва да продължи да работи – това е от съществено значение за стабилното снабдяване през зимата: ако рафинерията затвори, доставките на гориво бързо ще се изчерпят и ще настъпи недостиг“, предупреди енергийният експерт Желько Маркович. Особено като се има предвид, че Сърбия няма „капацитет да внася достатъчно петролни продукти, за да покрие нуждите на пазара“.
В началото на седмицата Джедович Ханданович обяви, че Белград е поискал от Вашингтон да отмени санкциите, като се позовава на преговори между руските акционери на NIS – Газпром Нефт и сестринската компания Intelligence – и „трета страна“ за продажбата на акции.
Според последната налична информация Газпром Нефт притежава 45% от NIS, Intelligence около 11%, сръбската държава близо 30%, а останалата част е разпределена между малки акционери.
Тези съобщения за възможно оттегляне на Русия оставят Маркович в недоумение.
Досега „те само са прехвърляли акции вътрешно“, подчертава той.
„Най-реалистичният вариант, който наистина би облекчил натиска, е сръбската държава да поеме контрола над NIS“, продължи Маркович.
Въпреки че въглищата остават основен източник на енергия в Сърбия, газът е важен, особено за отоплението на големите градове.
И тук Белград е силно зависим от Москва, от която от години купува газ на цени под пазарните. Докато последният тригодишен договор изтече преди няколко месеца, не е подписано дългосрочно споразумение и Москва удвоява краткосрочните договори. Последният изтича на 31 декември.
Тези краткосрочни договори „са средство за натиск върху Сърбия“, анализира Маркович, който предполага, че ако не бъде постигнато споразумение, Сърбия ще може да продължи да купува руски газ, но на много по-неблагоприятна цена.
Според Srbijagas („Сърбиягаз, бел. ред.), националната газова компания, Русия доставя 6 милиона кубически метра газ на ден в Белград чрез газопровода TurkStream, който минава през България.
Според официалните данни за 2023 г. това се равнява на близо 90 % от използвания газ.
Дори и да успее да сключи ново споразумение за газ с Русия, сръбските власти предупреждават, че европейските проекти за постепенно премахване на руския газ от 2026 г. нататък могат да прекъснат напълно доставките от България.
Кандидатка за членство в Европейския съюз, Сърбия е и една от малкото страни на континента, които не наложиха санкции на Русия след нейната инвазия в Украйна, и продължава да се разглежда като съюзник на Кремъл. Дипломация на ръба между Изтока и Запада, чиито шевове изглежда започват да се разпадат.
Тази есен президентът Александър Вучич обвини Русия, че използва газовите договори, за да му попречи да национализира NIS.
„Много, много лошо послание във всяко едно отношение“, заяви Вучич.
От своя страна Москва не скри разочарованието си от опитите на Вучич да ухажва едновременно Изтока и Запада.
„Чуваме едно, когато е в Москва, и обратното, когато е другаде“, каза в началото на ноември говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.
Според Бранка Латинович, бивша сръбска дипломатка, Александър Вучич е попаднал в криза, която сам е създал, след години на „зиг-заг“ между Москва и Брюксел.
„Сърбия пожъва последствията от провала на своята външна политика“, твърди бившият дипломат, „политиката на баланс, основана на няколко стълба, съчетана с военна неутралност, вече не съответства на глобалния контекст. И това сега е особено видимо с това, което се случва около NIS“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
