На 27 септември известният фламенко изпълнител Висенте Амиго ще гостува за първи път у нас, като ще изнесе концерт в зала 1 на НДК. За любовта към фламенкото, за кръстника на децата му Пако де Лусия и незаменимата китара – едно интервю от Кордоба, Испания с Висенте Амиго.
Само докато вървиш по улиците на град като Кордоба няма как да не усетиш тази особена атмосфера на една различна Испания. Пищността и красотата на преплетените улици остават завинаги в съзнанието ти, а фламенкото те приканва да захвърлиш всичко и да се впуснеш в ритъма на музиката.
Разбира се, че Висенте Амиго избира този град, в който да живее и твори. Виртуозният китарист покани нашия екип в дома си, за да успеем да се докоснем до магията на фламенкото – сърцето на Андалусия.
– Как прекарвате дните си на това райско място?
– Когато прекарвам дните си тук, в тази къща, търся неща, които да интерпретирам на сцената или в албумите си. Но за мен няма никакво значение къде съм физически, важно е къде съм духовно.
– Разкажете ми за вашата китара. Зная, че я имате от доста дълго време.
– Имам тази китара от 1988 година. Наистина доста време. Аз я наричам ветеран от войната, знаете ли защо? Защото има няколко сериозни инцидента. Веднъж беше в скута ми, а телефонът в джоба ми звънна. И когато станах да го извадя от джоба си и седнах отново, всъщност седнах върху нея и я счупих. Трябваше да търся лютиерът, който я е направил, нейния баща – Мануел Трехес, който вече не е сред нас, но по това време все още държеше магазина си и той я поправи.
– Имам много китари, някои са подарък, а други съм си купувал през годините, но е невъзможно да заменя Тази китара с друга. Просто свиря от толкова много време на нея, че струните и комфорта, който изпитвам с нея не мога да изпитам с никой друг инструмент. Тя е моят доживотен партньор.
– Кога се срещнахте за първи път с китарата? На колко години бяхте?
– Когато бях на 8. Още от малък се молех да получа китара за Коледа и в крайна сметка я получих. В началото беше просто играчка и предпочитах да свиря отколкото да играя футбол като другите момчета. Сега разбира се нещата са доста по-сериозни от една игра.
Висенте Амиго прави първия си запис като част от сборен фламенко албум едва 15 годишен благодарение на свой приятел, който пръв вижда таланта му.
Оттогава досега изпълнителят има 10 издадени албума и много спечелени награди, сред които и латино "Грами" за най-добър албум.
Наричат го с много имена – Кралят на фламенкото, китаристът от Кордоба и наследникът на Пако де Лусия. Това, което е сигурно обаче е, че виртуозният китарист е един от най-изтъкнатите изпълнители на фламенко на световната сцена вече 25 години.
„Наградите за мен са един стимул да продължавам да съм на сцена, да поддържам глада си, но в същото време, когато получа награда аз знам, че това носи отговорността да се доказвам отново и отново. Така че това признание е двуяко – то ме кара да дерзая и да вдигам нивото на музиката, която правя.
Кога разбрахте, че сте фактор във фламенко музиката?
Знаете ли разбрах го съвсем наскоро, защото слушайки млади фламенко изпълнители, които свирят моя стил, аз разбрах, че някакси съм започнал мой собствен път в музиката. Не е било нарочно. Нали знаете, като всеки начинаещ, независимо с какво се захващаш, ти си бебе, но малко по малко повлиян от други по-големи от теб. И когато чух доста млади китаристи да свирят моя музика, тогава разбрах, че аз съм им повлиял.
Висенте казва, че той се влюбил във фламенкото 3-годишен, когато за първи път гледал Пако де Лусия по телевизията. По-късно с легендарният китарист стават най-добри приятели и дори кръстници на децата си.
– Били сте много добри приятели с Пако де Лусия. Как се срещнахте и кой е най-добрия съвет, който някога ви е давал?
– По времето, когато срещнах Пако аз свирех с Маноло Санлука, бях на около 15 години. Свирехме в Мадрид, в театро Реал. Пако дойде на шоуто и това беше първата ни среща. След това станахме много добри приятели и то толкова близки, че аз станах кръстник на неговата дъщеря Антония, а той на моя син Маркос. Колкото до съветите, той не беше човек, който дава съвети, но докато свиреше аз моментално знаех какво минава през главата му и за какво мисли.
– Какво е фламенко за вас?
– Това е нещо, за което много съм мислил и не мога да изразя с думи.То не е просто музика, а начин на живот, виждам го във всичко. То е солта в раната. Разбира се бих предпочел да няма рани или болка във фламенкото, но то има. Това е един свят от много силни чувства.
За 25 години Висенте Амиго експериментира с различни изпълнители от други жанрове. Свирил е с Джон Маклафлин, Ал ди Меола и Стинг.
„Бих правил музика с всеки музикант, с който можем да общуваме по естествен път, с който говорим на един език. Не е нужно да бъде някой известен, някоя звезда, а някой, с когото имам нещо общо. Напоследък обаче човекът, с когото искам да правя най-много музика съм аз”.
– През септември идвате в София за първия си концерт у нас. Какво ще чуем и видим от вас?
– Това, което ще видите е един поостарял Висенте – има една фламенко песен, в която се пее: всеки път щом видя себе си в огледалото, се виждам все по-остарял. Нямам търпение да дойда в България и се надявам да успея да споделя емоциите си с вас през музиката.
