Почти всяка жена в Индия e била обект на сексуален тормоз на претъпкани публични места – мъже са се отърквали в нея или демонстративно са докосвали части от тялото ѝ.

“За да противодействат на тези актове, жените използваха всичко, с което разполагаха към този момент. Преди години като студентки, пътуващи в претъпкани автобуси и трамваи в Колката, аз и моите приятелки често се защитавахме с чадъри. Много от нас оставяха ноктите си дълги и остри, за да могат да драскат. Други използваха острите токчета на обувките си, за да отвърнат на мъжете, които се възползваха от тълпата, за да прилепнат към гърбовете им.

"Много други си служеха с много по-ефективен инструмент – вездесъщата безопасна игла”, разказва Гита Пандей в своя статия за Би Би Си.

Преди няколко месеца няколко жени в Индия споделят в Туитър, че винаги носят игли в чантите или по дрехите си като оръжие и срещу перверзници в претъпкани пространства.

Снимка: iStock

Дипика Шергил разказва за редовните си пътувания до офиса преди десетилетия, които все още си спомня до най-малките подробности. Тогава е около 20-годишна, а мъжът, когото често засича -  около 40-те. Той винаги носел сив костюм, популярен сред държавните служители, сандали и правоъгълна кожена чанта.

"Всеки път заставаше до мен и се отъркваше, а когато шофьорът натискаше спирачките, директно падаше върху тялото ми. Тогава бях много плаха и не исках да привличам вниманието върху себе си, така че страдах мълчаливо в продължение на месеци”, разказва Дипика.

„Чувствах се осквернена. Когато се прибрах вкъщи, се къпах много дълго. Дори не казах на майка си какво се е случило с мен“, допълва още тя за случай, в който мъжът е достигнал своята кулминация върху нея.

„Тази нощ не можах да заспя и дори си помислих да напусна работата си, но след това започнах да мисля за отмъщение. Исках да му причиня телесна повреда, да го нараня, да го възпра завинаги“, казва индийката.

На следващия ден тя сменила равните си обувки с високи токове и се качила в автобуса, въоръжена с безопасна игла.

„Веднага щом той дойде и застана до мен, станах от мястото си и смачках пръстите на краката му с петите си. Изпитах силна радост. След това прободох предмишницата му с иглата и бързо излязох от автобуса", споделя Дипика.

Тя продължила да пътува със същата линия, но никога повече не видяла мъжа.

Нейната история не е изключение.

Снимка: iStock

Колежка на Гита Пандей ѝ разказала за свои подобни изживявания. „Първоначално мислех, че допиранията са случайни. Но те продължиха и разбрах, че са напълно целенасочени“, споделя жената и допълва, че използвала безопасната игла, която била прикрепена към шала ѝ и именно тя я е спасила.

„Убодох го и той се дръпна, а след това продължи да опитва отново и отново, а аз продължих да го убождам. Накрая той окончателно се оттегли. Щастлива съм, че имах безопасната игла, но се чувствам глупаво, че не се обърнах и не го зашлевих. Когато бях по-млада, мислех, че хората няма да ме подкрепят, ако започна да говоря“, казва тя.

Според активисти страхът и срамът, които повечето жени изпитват, окуражават насилниците и правят проблема широко разпространен.

Според онлайн проучване в 140 индийски града през 2021 г. 56% от жените съобщават, че са били сексуално тормозени в обществения транспорт, но само 2% от тях са отишли в полицията.

По-голямата част от потърпевшите или сами предприели действия, или са решили да игнорират ситуацията. Понякога и просто се отдалечавали.

Повече от 52% казват, че са се отказали от образованието си и или от работното си мяство заради „чувство на несигурност“.

„Страхът от сексуално насилие въздейства върху психиката и мобилността на жените повече от самото насилие“, казва Калпана Вишванат, съосновател на Safetipin - социална организация, която работи, за да направи обществените пространства безопасни и приобщаващи за жените.

Снимка: iStock

Според Вишвант тормозът над жени не е само индийски, а е глобален проблем. А нежният пол губи равнопоставено гражданство с мъжете. Проучване на Thomson Reuters Foundation сред 1000 жени в Лондон, Ню Йорк, Мексико Сити, Токио и Кайро показва, че „транспортните мрежи са магнит за сексуални хищници“. Те използват пиковите часове, за да скрият поведението си и като извинение, ако бъдат хванати.

Калпана Вишванат казва, че е разговаряла с жени в Латинска Америка и Африка. Те също ѝ споделят, че носят безопасни игли. А списание Smithsonian посочва, че в САЩ жените са използвали игли за шапки за самозащита още през 1900 г.

Въпреки че Индия оглавява няколко глобални проучвания по темата, страната сякаш не признава съществуването на този проблем.

Снимка: iStock

Според г-жа Вишванат една от причините за това е, че тези случаи не се отразяват в статистиката за престъпността, както и поради влиянието на популярното кино, което показва, че тормозът е „просто начин“ за ухажване на жени.

Въпреки това през последните няколко години все пак поне в някои градове има напредък.

В столицата Делхи автобусите имат паник бутони и камери за видеонаблюдение, въведени са повече жени шофьори. Организирани са и обучения, с които да се повиши чувствителността на шофьорите и кондукторите да реагират по-адекватно. В автобусите вече има и специални служители. Полицията пуска приложения и телефонни номера, които жените могат да използват, за да потърсят помощ.

Снимка: iStock

„Докато широката общесвеност не бъде информирана за сексуалните посегателства върху жените обаче, милиони индийски жени ще трябва да държат безопасните си игли под ръка”, казва г-жа Вишванат.