Древният скелет на мъж, прикован към ковчега си, за да не се превърне във вампир, събуди огромен интерес през седмицата в България, където историите за вампири живеят и до днес.
С тези думи започва обширният репортаж на АФП, посветен на археологическите находки от последните дни и традиционните вярвания, примесени с езически ритуали, които се практикуват на места по нашите земи.
Скелетът на 700-годишна възраст – открит в некропола на църква на брега на черноморския град Созопол през юни – е бил прободен в гърдите с железен прът и са били извадени зъбите, преди да бъде погребан.
Зад находката стоят ритуалите срещу вампирясване, твърдят археолозите, превръщайки този и друг потенциален вампир в истински медиен хит.
„По всяка вероятност става въпрос за интелектуалци, които са надраснали моралните идеи на техния ХІV век. Будили са страх и са погребвани извън градските стени”, разказва пред АФП археологът Димитър Недев.
Националният исторически музей в София изложи един от скелетите тази седмица като „странно доказателство за вярванията и суеверията на нашите предци”, заяви директорът Божидар Димитров.
„Служител на музея не спря да се кръсти, докато почиствахме костите”, допълва Димитров, намеквайки, че страховете от вампири са все още живи.
„Не само страховете, но и ритуалите срещу вампирясване все още присъстват в България в наши дни”, потвърждава етнологът Рачко Попов.
Изследователят, известен сред колегите си като „Вампирологът”, описва вампира в българските фолклорни традиции като злодей или много възрастен човек, който обикновено се храни с кръв от домашни животни, но може също така да напада и хора.
Хората също така си представяли вампирите като грозни и асиметрични хора – гърбави, слаби или еднооки, добавя Попов.
Вярвало се е, че вампирите се страхуват от вода и цели села в планинската зона на югоизточна Странджа са се премествали на срещуположен бряг на река, за да се опазят.
Белези за различни практики, за да попречат на мъртвите да се надигнат от гробовете като вампири са открити при различни археологически разкопки в България през годините.
Созополският вампир е бил прободен в гърдите с част от рало, докато друг вековен скелет, открит в околностите на Велико Търново, е бил прикован към земята с четири метални скоби, а върху гроба му са били поставени горящи главни.
През 2004 г. други шест предполагаеми вампира от IV-V в., открити край село Дебелт, Созополско, са погребани много дълбоко и черепите, ръцете и краката им са заковани, разказва откривателят им – археологът Петър Балабанов.
Останки от тези езически ритуали срещу вампирясване могат да бъдат намерени дори днес в някои селски погребални обреди в България.
„След смъртта на съпруга ми преди 4 години сестра ми направи това – проби пръстта с вретено и запя нещо, за да не се превърне духът във вампир”, разказва пенсионираната учителка от Ново Село, Видинско - Зара Димитрова.
„Помня също, че трябваше да мълчим по пътя към дома, за да му попречим да ни следва”, добавя тя.
„Леля ми върза краката на мъртвия си съпруг с връзки за обувки, когато го слагаха в ковчега, за да не възкръсне като вампир”, спомня си Валя Иванова, преводач от София.
Подобни ритуали са описани в последните проучвания на етнолога Сашка Бизеранова, която е намерила прилики между погребалните обичаи срещу вампирясване в села в Северозападна България, Североизточна Сърбия и Южна Румъния.
АФП разказва, че се обмисля възможност Созопол и румънският град Сигишоара, родното място на граф Дракула, да станат побратимени градове.
В Созопол вече могат да се опитат „вампирска пържола” и „ вампирски коктейл”, а хотелиерите се надяват, че тази световноизвестна находка ще оживи туристическия сезон.
Някои обаче са по-предпазливи – като археологът Недев, който заедно с някои местните жители се опасява, че находката може да привлече „нездрав интерес от окултни групи”.
За по-сигурно вторият созополски скелет ще бъде погребан отново, също както шестте други, намерени преди 8 години в Дебелт.
