Бившият президент на Куба Раул Кастро – 94-годишният брат на революционния лидер Фидел Кастро – отново привлече вниманието, след като Съединените щати го обвиниха във връзка със свалянето на самолети на организацията „Братя на помощ“ през 1996 г., при което загинаха хора.
Раул Кастро остава една от ключовите фигури в историята на комунистическа Куба и до днес продължава да има влияние сред привържениците на Кубинската революция от 1959 г., съобщава Ройтерс.
Революционното начало
Роден през 1931 г., Раул Кастро играе централна роля заедно с по-големия си брат Фидел в партизанската война, довела до свалянето на подкрепяния от САЩ диктатор Фулхенсио Батиста през 1959 г. и установяването на комунистическо управление в Куба.
В продължение на десетилетия той е министър на отбраната и изгражда силно влияние в армията и държавния апарат.
Сред най-важните моменти в кариерата му са участието в отблъскването на подкрепяната от САЩ инвазия в Залива на прасетата през 1961 г., както и ръководството на кубинските военни мисии в чужбина, особено в Африка.
Изкачване до върха на властта
Политическият възход на Раул Кастро започва през 2006 г., когато Фидел Кастро се разболява и временно му предава управлението на страната. Две години по-късно Раул официално става президент на Куба.
След смъртта на Фидел Кастро през 2016 г. мнозина очакваха комунистическото управление да се разклати, но Раул Кастро успя да запази контрола и остана водещата политическа фигура в страната.
Влияние и след оттеглянето му
Раул Кастро се оттегли от президентския пост през 2018 г., но запази почетното звание „армейски генерал“ и продължи да оказва сериозно влияние върху Кубинската комунистическа партия, въоръжените сили и държавните институции.
Настоящият президент Мигел Диас-Канел често е възприеман като лидер, който разчита на съветите и подкрепата на Кастро при важни решения.
През декември 2025 г. Раул Кастро предложи отлагането на конгреса на Комунистическата партия, на който трябваше да бъде избран наследник на Диас-Канел, като се позова на тежката икономическа криза в страната. Решението беше одобрено единодушно от партийното ръководство.
Последната му публична поява беше на 1 май в Хавана по време на честванията за Международния ден на труда. Облечен във военна униформа, той марширува редом до Диас-Канел и други официални лица, но изглеждаше видимо уморен и по време на церемонията се наложи внезапно да седне.
