Явор Гечев коментира промените в правилника на Народното събрание, критиките на опозицията и подготвяните мерки срещу високите цени на храните. Според него целта на управляващите е „оптимизиране“ на работата на парламента и повече ефективност в законодателния процес.
Георгиев отхвърли критиките, че с промените в правилника се ограничават правата на опозицията. „Не мисля, че има ограничаване по отношение на основните и цялостните права на народните представители.“ Той обясни, че целта е да не се повтаря моделът от предишни парламенти, в които политическият дебат е бил заменен от постоянни процедурни реплики и конфликти.
„Единственото, което сме направили, е да спестим излишното заяждане и излишната риторика, която не е по същество на законодателството.“ По думите му парламентът трябва да възстанови доверието на обществото чрез по-ефективна работа.
„Парламентът трябва да бъде оптимизиран до нормалната си работа, а не само до политическата риторика.“ Той подчерта, че управляващите не отказват диалог с опозицията, когато предложенията са „по същество“.
„Когато има диалог, който е свързан с неща, които са добри, няма проблем.“ „Парламентът трябва да бъде експертен орган“ Георгиев призна, че парламентът е място за политически дебат, но предупреди, че „празнодумството“ често измества реалните аргументи. „Парламентът трябва да бъде експертен орган, преди да е медиум.“
И допълни: „Празнодумството някой път взима по-голяма сила от самите аргументи.“
Основна тема в разговора бяха и цените на храните. Гечев заяви, че анализите на Комисия за защита на конкуренцията и на браншови организации показват сериозни изкривявания по веригата на доставки. „Има редица изкривявания във веригата и те са натрупани в крайния сегмент на продажбата.“
Той обясни, че подготвените промени в Закона за защита на конкуренцията ще разширят обхвата на нелоялните търговски практики. „Допълваме нелоялните търговски практики от 13 на 33, като изсветляваме веригата, за да може КЗК да преценява дали има нелоялни практики.“
Гечев разкри, че държавата подготвя специален индекс, който първоначално е наречен „справедлива цена“. „Ползваме едни от най-добрите модели на най-големите консултантски компании в света.“ По думите му индексът ще се формира на база цена на едро, логистика и „нормална надценка“. „За да можеш да кажеш нещо дали е малко или голямо, повече или по-малко, ти трябва база за сравнение.“
Той уточни, че моделът няма да води до административно определяне на цените. „Не искаме да правим регулация на цените.“
Според Гечев големите търговски вериги вече са приели идеята да предложат доброволни пакети за стоки от малката потребителска кошница с минимални надценки. „Очакваме техните предложения по отношение на социалната отговорност на веригите.“ Той подчерта, че държавата предпочита партньорство с бизнеса, а не конфронтация. „Веригите много ясно осъзнаха, че е по-добре да партнират с държавата, отколкото да са врагове с нея.“
Гечев очерта и по-дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие. Тя включва кооперативни модели по примера на Франция, Германия, Нидерландия и Испания. „Ползваме наистина най-добрите практики на Франция, Германия, Нидерландия и Испания.“
Сред обсъжданите мерки са гаранционни фондове, подкрепа през Българска банка за развитие и стимули за обединяване на малките производители. „Няма да караме никого да прави нищо принудително. Но ако мерките са добри, гарантираме, че хората ще ги ползват.“
В края на разговора Гечев прогнозира, че през следващите четири години темата за кооперативните модели и българското производство ще бъде сред водещите в обществения дебат.
