Либийският военноачалник Халифа Хафтар обяви, че поема управлението на страната. Действията му изненадаха дори Москва, която негласно го подкрепя.
Маршал Хафтар ръководи Либийската национална армия, която воюва срещу международно признатото правителство в Триполи.
Споразумение за омиротворяване на страната беше постигнато още преди 5 години с резолюция на ООН. Бунтовниците отказват да го изпълняват с аргумента, че правителството е под контрола на ислямисти. Халифа Хафтар обвинява властите, че в тяхната армия се сражават бивши джихадисти от „Ал-Кайда“ и бойци от „Ислямска държава“.
Армията на Хафтар контролира Бенгази и източната част на страната, както и повечето петролни терминали. Точно преди година бунтовниците предприеха офанзива срещу столицата Триполи и често обстрелват пристанището и международното летище.
Така 9 години след екзекуцията на полковник Муамар Кадафи, Либия продължава да тъне в хаос и бездържавие. Бившият лидер на Джамахирията беше линчуван през октомври 2011 г. в хода на операцията на НАТО срещу неговия режим.
Сегашният силен човек в Либия има далеч по-високо военно звание, което си е присвоил. В последните години от управлението си Кадафи се беше отказал от всички звания и се самотитулуваше Братският лидер и Лидер на революцията, като си остана само полковник.
Халифа Хафтар е не по-малко странна и противоречива личност. Съратник е на Кадафи в революцията през 1969 г., когато е свалена монархията и се установява социалистическа република. Кадафи често е казвал, че е негов духовен баща.
В епохата на Джамахирията Хафтар е сред най-приближените на полковника. Учи във военна академия в СССР, става и главнокомандващ армията, но след една изгубена война с Чад е пленен, изпада в немилост и през 1990 година се преселва в САЩ.
През Арабската пролет се връща в Бенгази и се присъединява към бунта в града срещу режима на Кадафи. След като бившата Джамарихия изпадна в пълно бездържавие, през 2014 г. Халифа Хафтар се опитва да узурпира властта, но превратът му претърпява неуспех.
Оттогава фелдмаршалът воюва с всички, които му се изпречат на пътя – племенни милиции, ислямистки формирования и правителствени войски. Има негласната подкрепа на Русия, но решението му поеме контрола над държава, въпреки международно признатото правителство на националното съгласие на премиера Фаиз Сарадж, изненада неприятно Кремъл.
Засега хладната реакция на Москва е, че разрешението на кризата в Либия е „единствено по мирен начин чрез диалог между всички страни в конфликта”.
