В Либерия зазиждат живи болните от ебола

Майка и дете бяха оставени да умрат, зазидани в собствената си къща в отдалечено либерийско село без храна и вода, след като се заразили със смъртоносния вирус ебола, разказва АФП в обширен репортаж от западноафриканската държава, засегната сериозно от епидемията в региона.

Стоновете на 12-годишната Фату Шериф били единствените звуци, които нарушавали тишината в Баладжа – село, превърнало се във фантом заради страха от ебола. Момичето останало живо около седмица след смъртта на майка си.

Хеморагичната треска уби семейството й, разказва местният кмет Момо Уиле пред АФП. Баладжа се намира на 150 километра от Монровия, близо до границата със Сиера Леоне. По думите на 70-годишния старейшина - белокос и белобрад, момичето живеело мирно и тихо с 51-годишния си баща Абдула Шериф, майка си - Сейдия Пасауи Шериф на 43 години, и 15-годишния си батко Барни.

На 20 юли обаче у тях бил открит смъртоносният вирус; обзети от паника, близо 500-те им съселяни започнали да странят от семейство Шериф и алармирали здравните власти. Медиците се забавили, така че хората се вдигнали на протест и препречили с барикади пътя за Сиера Леоне. Щом екипът на здравното министерство най-после пристигнал, бащата бил покойник от вече пет дни, а майката и дъщерята - болни. Тестът за ебола дал отрицателен резултат само при сина.

Санитарният екип погребал тялото на Абдула. „Наредиха да не се доближаваме до жената и дъщеря й. Затвориха ги вътре и запечатаха вратите и прозорците", разказва старейшината.

„Сейдия и Фату плачеха непрекъснато, ден и нощ, умоляваха за храна, но всички ги беше страх да доближат къщата, където двете бяха останали без храна и вода”, добавя той. „Майката почина на 3 август и дъщеря й остана затворена с трупа, а на 10 август медиците дойдоха да вземат тялото, за да го погребат. Малката остана сама и само плака, докато не почина", продължава старецът и избухва в сълзи.

Селото е съвсем опустяло - с разбити улички, осеяни с боклуци. Забравени в бързината дреболии са разхвърляни из някои къщи, оставени със зеещи врати. Втурнали се да бягат, обитателите им обаче били отритнати от хората в близките селища, също обхванати от психоза заради ебола, казва Момо Уиле.

„Всички отидоха в гората. Останах тук с неколцина роднини, чиито семейства също са в гората. Селото просто бе изоставено", добавя старейшината.

Колкото до момчето с отрицателен тест за Ебола, според кмета му е забранено да влиза в дома си. Отхвърлен от селяните, Барни е намерил подслон в една изоставена мрачна къща. Мургав, слабичък юноша с тъжни очи и изпито лице, той носи мръсна, избеляла синя тениска и изтъркани сандали. „Тука спя и тук стоя по цял ден. Никой не смее да ме доближи. А нали им казаха, че нямам ебола. Щом огладнея, отивам в саваната да потърся зеленчуци", хлипа момчето пред репортера на АФП.

Помолени за коментар, санитарните власти не са пожелали засега да вземат отношение. Президентката Елън Джонсън Сърлийф обяви на 5 август извънредно положение в страната заради разпространението на вируса ебола, който по последни данни на Световната здравна организация от 9 август е взел вече 1013 жертви в Западна Африка, 323 от които в Либерия.