Езерото на медузите е мястото, където милиони медузи, изолирани в продължение на хилядолетия от околните води, са еволюирали в нещо напълно уникално за планетата, съобщава уебсайтът “IFL Science”.
Езерото се намира на Ейл Малк – скалист остров в западната част на Тихия океан, част от островната държава Палау. Макар там да не живеят хора, районът изобилства от живот. Бреговете на езерото са обградени от мангрови гори, населени с морски безгръбначни, сред които най-впечатляващи са именно медузите, дали името му.
Известно като „Пето езеро“ на местния език, то е дълго около 400 метра и дълбоко 30 метра, като възрастта му се оценява на приблизително 12 000 години. Промените в морското равнище през този период довеждат до изолирането му от близките лагуни. Оставена на естествения подбор, популацията от медузи се развива по свой собствен път, което я прави коренно различна от сродните ѝ видове в останалата част на света, информира БГНЕС.
Става дума за златната медуза (Mastigias papua etpisoni) – подвид на петнистата медуза, наречен на бившия президент на Палау Нгираткел Етписон.
Данни на “Фондация за изследване на кораловия риф” показват, че тези медузи извършват уникална миграция, наблюдавана единствено в това езеро. С изгрева те се придвижват към изток, следвайки слънцето, докато достигнат линия на сянка. По обед повтарят същото движение, но в посока запад. Така се образува впечатляваща „стена“ от медузи.
Следването на слънчевата светлина е ключово и за симбиозата им с динофлагелатите – едноклетъчни водорасли, които живеят в тъканите им. Докато медузите се движат близо до повърхността, водораслите получават необходимата светлина за фотосинтеза и в замяна споделят част от произведените хранителни вещества със своите „домакини“.
В езерото се срещат и лунни медузи (Aurelia sp.), но златните са далеч по-многобройни – обикновено около 5 милиона. Този брой обаче варира през годините. През 2005 г. популацията достига приблизително 30 милиона, докато през 2016 г. спада драстично, което налага временно затваряне на езерото за посетители. Основната причина се свързва с климатичния феномен Ел Ниньо, довел до повишаване на температурите и намаляване на водораслите – жизненоважни за медузите.
До 2019 г. популацията се възстановява до милиони екземпляри и мястото отново отваря за посетители. За онези, които искат да видят този природен феномен на живо, пътят води към този малък, но изключителен остров в Тихия океан.
