В Иран се провеждат първите президентски избори след сключването на ядрената сделка със световните сили. В тях настоящият президент Хасан Рохани се изправя срещу твърдолинейния противник на сближаването със Запада Ебрахим Раиси.
Днешният вот до голяма степен се възприема като референдум за или против по-умерените политики на 68-годишния Рохани, който сключи споразумението за ядрената програма на Иран въпреки съпротивата на хардлайнерите.
Както в Техеран, така и в провинцията напливът на гласуващи беше голям още от отварянето на изборните секции, пред които се образуваха големи опашки от чакащи.
Избирателната активност вероятно ще надвиши 72%, прогнозира Министерството на вътрешните работи.
В Иран право да гласуват имат 56 млн. души от общо 80-милионното население.
За да участват в надпреварата първоначално заявление подадоха 1636 кандидати. От тях около 30 бяха известни политически фигури. Заявленията им бяха разгледани от Съвета на пазителите (състоящ се от висши духовници и ислямски юристи). Накрая Съветът одобри само шестима кандидати. От тях двама вече се оттеглиха от надпреварата. За трети се говореше, че ще го направи, а четвърти призова да се гласува за досегашния президент.
Ако днес нито един кандидат не спечели най-малко 50% плюс един глас, ще има балотаж между двамата кандидати, класирали се на първите две места. Този балотаж ще бъде насрочен за първия петък след обявяването на окончателните резултати.
Всички бюлетини ще бъдат преброени ръчно и може окончателните резултати да бъдат обявени след два дни, но частичните резултати се очаква да бъдат съобщени по-рано.
Гласуването ще продължи до 18 ч. местно време, но в Иран е редовна практика изборният ден да бъде удължен с няколко часа.
Хасан Рохани успя да извади страната си от международната изолация, заради което си спечели прозвището „шейха дипломат”, припомня Франс прес.
През 2015 г. 68-годишният Рохани доведе до успешен край преговорите по сключване на историческото споразумение по иранската ядрена програма, което позволи да бъдат вдигнати санкциите, наложени на Техеран заради тази програма.
В миналото Рохани беше приближен на бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани, починал през януари. Той се ползва и с подкрепата на бившия президент реформатор Мохамад Хатами, който призова да се гласува за него.
Рохани има докторантура по право от университета в Глазгоу, Шотландия. По време на изгнанието във Франция на имам Хомейни Рохани е редом с него. След Ислямската революция се връща в родината си и започва дълга политическа кариера.
Първо е в редиците на консерваторите, а после се доближава до умерените и реформаторите. В периода 1980 г. – 2000 г. е депутат. По-късно е избран за член на Събранието на експертите – инстанция, която следи работата на иранските аятоласи.
Рохани става зам.-председател на парламента и главен преговарящ в преговорите за ядрената програма в периода 2003 г. – 2005 г. Отстранен е от поста след избирането на ултраконсервативния популист Махмуд Ахмадинеджад през 2005 г. Тогава Иран подновява програмата си за обогатяване на уран и международната общност налага санкции.
Рохани е избран за президент през 2013 г. с 50,7% от гласовете още на първия тур благодарение на подкрепата на реформаторите и веднага започва да работи за изваждане на страната от изолацията.
Така се стига до сключването през юли 2015 г. на споразумението с великите сили, предвиждащо Техеран да ограничи обхвата на ядрената си програма и да я сведе до програма за граждански цели в замяна на частично вдигане на международните санкции. Сега Рохани иска да бъде преизбран, за да продължи с политиката си на отваряне към света.
През първия мандат на Рохани инфлацията в Иран намаля значително, от близо 40% през 2013 г. до около 9,5%. След сключването на споразумението с великите сили Иран поднови износа на петрол, но все още не успява да привлече значителни чужди инвестиции. Досега те възлизат на едва 1– 2 млрд. долара, докато Техеран се надяваше на 50 млрд. долара на година – сумата, необходима за съживяване на икономиката.
Позициите на Рохани в областта на гражданските свободи, отварянето към света, толерантността относно забулването на жените са идентични с тези на реформаторите, които искат либерализация на законите.
Основният опонент на Рохани, 56-годишният Ебрахим Раиси е смятан за изгряващата звезда на ислямския режим и за продукт на консервативната система, отбелязва Франс прес.
Раиси се представя като кандидат на работниците, на земеделците, на бедните жени и казва, че се противопоставя на „олигархията”. Той критикува Рохани заради състоянието на икономиката и за безработицата в Иран, нараснала от 10,5% през 2013 г. на 12,5%, като сред младите тя достига дори 27%.
Раиси предлага трикратно увеличаване на помощите за най-бедните, която сега е 455 хил. риала (12 долара). Той не поставя под въпрос ядрената сделка с великите сили, но обвинява правителството на Рохани, че по време на преговорите се е показало прекалено слабо и е направило много отстъпки, а не е получило действителни неща в замяна.
През 2016 г. Раиси бе назначен от аятолах Али Хаменей за ръководител на влиятелната благотворителна фондация „Астана Кудс Рави”. Тя притежава компании в сферата на строителството и услугите, има огромни заводи, селскостопански земи и терени из цялата страна.
Фондацията управлява и мавзолея на имам Реза в Машхад, който е осмият наследник на пророка според шиитите. Две десетилетия Раиси е работил в сферата на правосъдието.
Между 1985 г. и 1988 г. заемаше поста на зам.-прокурор на революционния съд в Техеран. През този период противниците на режима бяха преследвани, а стотици, ако не и хиляди, затворници бяха екзекутирани, отбелязва Франс прес.
Реформаторите смятат, че Раиси ще бъде малко склонен към либерализиране на обществото и казват, че той няма достатъчно опит да управлява страната.
Те го обвиняват също, че поддържа междуполовата дискриминация.
