Миналата година 22-годишната Аида Бъркинс от Хемет, Калифорния, пътувала със самолет до Илинойс, когато забелязала, че след кацането ушите ѝ не се „отпушват“ както обикновено.
Първоначално тя не предполагала, че проблемът може да е сериозен. След като се върнала у дома обаче, състоянието ѝ започнало бързо да се влошава. Слухът ѝ постепенно отслабнал, а в ушите ѝ се появил постоянен шум, предаде New York Post.
Свързана новина
„Всичко звучеше толкова приглушено и имах звънене, което не изчезваше“, разказва Бъркинс, която е майка на две малки деца – на една и три години.
През следващите месеци тя посетила няколко лекари и преминала през редица изследвания, но първоначално не получила ясен отговор за причината за симптомите. Междувременно започнала да се чувства все по-зле – отслабнала, умората се засилила, а по-късно започнала да получава и кървене от гърлото.
„Започнах да кървя в гърлото си, което излизаше от носа ми само ако бях сгъната в бедрото на около 90 градуса“, разказва младата жена.
В крайна сметка лекар установил, че причината за проблемите е образувание, което блокира евстахиевата ѝ тръба – каналът, който свързва средното ухо с горната част на гърлото. Бъркинс била незабавно насочена към специалист по уши, нос и гърло.
УНГ специалистът открил образуванието и преценил, че то може да е раково. Съмненията били потвърдени след последвали изследвания и биопсия.
През февруари 2026 г. Бъркинс била диагностицирана с назофарингеален карцином – рядък вид рак на главата и шията, който се развива в назофаринкса, разположен зад носа и над задната част на устата.
Компютърната томография показала обширно туморно засягане, включително на шийните лимфни възли в близост до основата на черепа.
Свързана новина
Докато чакала резултатите от първата биопсия, състоянието ѝ продължило да се променя и лявата страна на гърлото ѝ започнала да се подува. Наложило се да бъде направена и втора биопсия.
„Лекарят ми каза, че никога не е виждал нещо подобно. Не можеше да бъде сигурен, че е рак, но каза, че е много подозрително“, разказва тя.
След поставянето на диагнозата младата майка започнала химиотерапия и лъчетерапия. По думите ѝ лечението дава резултат и туморът значително се е свил.
„Всичко се свива и реагира на лечението, което ми предписват лекарите, така че те са оптимисти, че ще се избавя от рака“, казва Бъркинс.
За нея най-тежкият момент бил страхът, че може да не види как децата ѝ растат.
„Като чух, че имам рак, единственото, за което мислех, беше да не мога да видя как бебетата ми растат или да правя нещата, които искат да правят в живота. Беше ужасяващо“, споделя тя.
Сега, когато лечението ѝ наближава края си, Бъркинс се надява напълно да се възстанови и да продължи живота си със своите деца.
„Бебетата ми определено бяха моята скала през всичко това. Те бяха най-голямата ми цел и причина да се боря и да продължа напред“, казва младата майка.
Тя се надява историята ѝ да напомни на хората, че ракът може да засегне всеки, независимо от възрастта.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
