„Бях много отпаднала. Вече не усещах краката си. Бях уплашена и не знаех какво се случва.“Така Анаис де Вос описва преживяното през юли 2011 г., когато на 27 години отива на интервю за работа във френското Министерство на културата в Париж, предаде Би Би Си.Обикновено тя не пиела кафе, но интервюиращият я – високопоставеният държавен служител Кристиан Негре – ѝ предложил чаша. Анаис приела от учтивост. По думите ѝ той сам приготвил напитката, но тя имала „странен вкус“, затова изпила само около половината.Близо 250 предполагаеми жертви
Анаис е сред близо 250 жени, които твърдят, че Негре ги е упоявал при предполагаеми инциденти между 2009 и 2018 г.Случаят придоби особена известност във Франция на фона на обществената дискусия за химическото подчинение, която се засили след делото срещу съпруга на Жизел Пелико. Той беше признат за виновен за това, че я е упоявал и е канил други мъже да я изнасилват, докато е била в безсъзнание.В случая с Негре полицията смята, че са били използвани диуретици – медикаменти, които увеличават отделянето на урина и се използват за лечение на различни заболявания, включително високо кръвно налягане.Анаис си спомня, че още в деня на интервюто за момент е допуснала, че може би нещо е било добавено в кафето ѝ.„Това е Министерството на културата. Не е възможно“, казала си тя тогава.Години по-късно обаче полицията се свързала с нея.През 2019 г. Анаис получила писмо от разследващите. При срещата им тя разбрала, че е сред жените, за които има съмнения, че са били упоявани по време на интервюта за работа.„Бях шокирана. Но бях и щастлива да разбера, че не съм си въобразявала. Нещо се беше случило онзи ден“, казва тя.„Експерименти П“
Според Анаис полицията ѝ е съобщила, че е открила на компютъра на Негре електронна таблица, озаглавена „Експерименти П“.В нея, по думите ѝ, били записвани подробности за предполагаемите жертви – кога са пристигали за интервюта, кога им е бил даден диуретик, колко време е минало, преди да изпитат нужда да уринират, както и какво бельо са носили.
Днес Анаис е убедена, че странният вкус на кафето, което Негре ѝ е приготвил, е бил свързан с веществото, което според разследващите е използвал.Разследването срещу Негре започва през юни 2018 г., след като негов колега го заловил да снима жена изпод маса. По данни на прокуратурата първоначално той бил отстранен от длъжността си като регионален директор по културните въпроси, а през 2019 г. бил уволнен от Министерството на културата.Според прокуратурата Негре е признал пред разследващите, че е „налагал унизителни ситуации на жени“ по време на интервюта за работа.Негре, който е на около 60 години, е обект на официално разследване по обвинения, свързани с употреба на наркотици, нарушаване на личната неприкосновеност и сексуално посегателство. Очаква се той да бъде изправен пред съда.BBC е изпратила въпросите и твърденията, изложени в материала, на Негре чрез неговия адвокат, но той е отказал коментар.„Бях нападната, бях упоена“
Сред жените, чиито имена се свързват със случая, е и Мари-Елен Брис. Тя била интервюирана от Негре през 2016 г. в Страсбург, където той работел по това време.По думите ѝ той забелязал, че е напрегната, и предложил да излязат навън, за да „успокоят нервите ѝ“.Докато двамата се разхождали край канал, Мари-Елен също изпитала внезапна и неконтролируема нужда да уринира. Състоянието ѝ бързо станало болезнено.Негре ѝ казал, че знае къде има обществена тоалетна. Когато стигнали до мястото обаче, такава нямало.„Наистина започвах да страдам. Болеше ме толкова много, че бях пребледняла, а по лицето ми се стичаха сълзи“, разказва тя.В крайна сметка Мари-Елен била принудена да използва публично място. По думите ѝ Негре предложил да я прикрие с якето си.„Бях ужасно засрамена. Той не сваляше очи от мен“, спомня си тя.Години наред Мари-Елен изпитвала срам от случилото се. Подобно на Анаис, тя разбрала, че може да е била жертва, едва след като полицията се свързала с нея.„Бях нападната, бях упоена, бях отровена. За мен това очевидно е сексуално посегателство“, казва тя.Франция търси начини за доказване на химическото подчинение
Случаят се развива на фона на усилията във Франция да се обърне по-голямо внимание на престъпленията, извършени чрез упояване.Френската депутатка Сандрин Жосо се превърна в един от водещите гласове по темата. Тя подкрепя пилотна програма, която позволява на жени, подозиращи, че са били упоени, да предоставят кръв, урина или коса за изследване, без предварително да е необходимо да подават официална жалба в полицията.„Хората се мобилизират, жертвите говорят повече, подават повече жалби и това е важно“, казва Жосо пред BBC Global Women.Има обаче сериозен проблем – времето. Анаис, Мари-Елен и много други предполагаеми жертви на Негре не са знаели, че може да са били упоени в момента на случилото се. Част от веществата могат да бъдат открити в кръвта и урината само за кратък период.
В косата те могат да се задържат по-дълго, но с времето става по-трудно да се установи кога точно са били приети.Проф. Жан-Клод Алварес, който ръководи пилотната програма в болница „Реймънд-Пуанкаре“, определя използването на диуретици по този начин като изключително необичайно.„За 26 години като токсиколог никога не съм виждал нещо подобно“, казва той.Лабораторията му обичайно изследва около 400 различни вещества, а сега във Франция започват целенасочено да търсят и диуретици.„Много съм ядосана на съдебната система“
Междувременно делото срещу Негре се проточва с години. Според организацията Fondation des Femmes, която подкрепя около 30 от засегнатите жени, той дори е продължил да работи в сферата на човешките ресурси.Днес Анаис е на 42 години. Тя признава, че случилото се през 2011 г. е повлияло сериозно на самочувствието ѝ и на професионалния ѝ път.„Всичко това е обезпокоително и съм ядосана от начина, по който се отнасят с нас“, казва тя.По думите ѝ тя за първи път е говорила с полицията през 2019 г., но след това не е получила почти никаква информация за развитието на случая до 2023 г., въпреки че многократно е писала на разследващите.„В продължение на четири години бях сама със знанието, че съм жертва. Не знаех какво да правя. Много съм ядосана на съдебната система“, казва Анаис.Мари-Елен определя дългото чакане като „вторична виктимизация“.„Не е задължително да чувстваме, че ни вземат напълно насериозно“, казва тя.Според Калиопи Мингейру от „ООН Жени“ правителствата, полицията и съдебните системи трябва да направят повече за борбата със сексуалното насилие, извършено с помощта на наркотични вещества. По думите ѝ забавянето на подобни дела може да „разруши живота на жените“.Би Би Си е потърсила френската полиция, съдебната система и правителството за коментар относно критиките към начина, по който е водено разследването, но не е получила отговор.След години мълчание Мари-Елен вече отказва да се срамува от случилото се.„Не е нужно да се крия – аз съм жертва“, казва тя.„Важно е да говоря публично, защото това помогна на някои жертви да се разпознаят, да разберат, че и те са били жертви, и на свой ред да подадат сигнал. В света, в който живеем, е необходимо да говорим открито за сексисткото и сексуалното насилие.“
Разгледай съдържанието по раздели
Влез в света на bTV
























