В Украйна днес се произвеждат предсрочни парламентарни избори, чиято цел е да се разчистят лоялните към сваления президент Виктор Янукович депутати и да се създаде парламент с проевропейско мнозинство.

С днешните избори трябва да се осигури легитимността на новата прозападна посока на Киев след протестите на Майдана миналата зима, подкрепяни от Запада, но смятани от Русия за преврат.

Президентът Петро Порошенко се надява да консолидира властта си и да донесе мир в сепаратистката Източна Украйна.

При разпускането на Върховната рада президентът обясни, че не може да управлява с парламент, подкрепил неговия предшественик Янукович след отхвърлянето на споразумението за асоцииране с ЕС. Порошенко обвини част от депутатите в подкрепа на проруските сепаратисти, които според Киев и Запада получават военна и материална подкрепа от Москва.

Прогнозите са, че неговият Блок на Петро Порошенко ще събере най-много гласове – вероятно около 30% от подадените гласове – и заедно с партията на премиера Арсений Яцунюк ще има достатъчно депутати за стабилно мнозинство.

Проучванията на общественото мнение сочат, че новият парламент ще бъде доминиран от проевропейски партии. В новия състав със сигурност ще има активисти от Майдана и участници в сраженията срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна.

Максимумът, който се очаква да събере Блокът на Петро Порошенко е 30%. Това ще го принуди да си търси коалиционни партньори. Досегашните му политически съюзници - Арсений Яценюк и Александър Турчинов с тяхната партия Народен фронт ще постигнат слаб резултат от около 7%, които не стигат за коалиция.

Затова Порошенко ще има нужда от ултранационалиста Олег Ляшко и неговата Радикална партия, която ще събере 15 на сто от вота. Човекът с вилата е на вълнАта на народната популярност с поредица от шантави и даже клоунски прояви. Мнозина го определят като непредивдим политически играч, който няма да спомогне за разрешаване на кризата на Изток.

Подготовка на изборна секция
Снимка: EPA

Прогнозите са, че 6-7 партии имат шанс да попаднат в парламента. Партията на регионите на Янукович беше почти унищожена като политическа сила и бойкотира изборите. Съюзниците ѝ от Комунистическата партия също може да не получат нито едно депутатско място за първи път след обявяването на независимостта през 1991 г.

Това се обяснява както със събитията през зимата, анексирането на Крим през пролетта и продължилите цяло лято бойни действия в Донбас, така и с факта, че избори няма да се произведат в югоизточните територии, където живеят около 40 на сто от общия брой на избирателите на Партията на регионите и на Комунистическата партия на Украйна.

 

„След изборите шансовете за установяване на траен мир в Източна Украйна ще се подобрят. Петро Порошенко ще разполага с по-силна подкрепа в парламента и ще бъде по-малко ограничен за постигане на споразумение с руските ръководители”, смята политологът Вадим Карасев от Института за международни стратегии в Киев.

„За първи път след независимостта в цялата страна ще се сформира проевропейско мнозинство”, подчертава Карасев, като определя това като „колосална промяна”. По думите му бъдещият парламент ще отразява интересите на една нова проевропейска украинска нация, а не на страна, разделена между Изтока и Запада, между Европа и Русия.

  • Русия е главният враг на Украйна, се казва в новата украинска военна доктрина
  • ЕС удължава с шест месеца санкциите заради конфликта в Украйна
  • Бан Ки Мун осъди възобновяването на насилието в Украйна
  • Порошенко пак поиска да бъдат разположени миротворци в Украйна
  • Порошенко обвини Путин, че "иска цяла Европа"
  • Порошенко: Няма гражданска война в Украйна, има окупирана територия
  • Драматично видео показва как се нарушава примирието в Украйна
  • Ройтерс: Русия разполага тежка военна мощ на границата с Украйна
  • САЩ дадоха нови кредитни гаранции на Украйна
  • Президентът на Украйна подписа спорни закони за десъветизация на страната